Давид Лагеркранс: Онова, което не ме убива

— Боже милостиви — възкликна Франс. — Ти ли направи това?

Аугуст нито кимна, нито поклати глава, просто гледаше косо към прозореца, а Франс Балдер доби странното усещане, че в този момент животът му коренно се променя.

Всъщност Микаел не знаеше какво бе очаквал, навярно момче от „Стюреплан“, някой млад сноб. Ала появилият се беше някакъв мърльо, дребно момче с опърпани джинси, с дълга, немита тъмна коса и нещо сънливо, убягващо в погледа. Трябва да беше на двайсет и пет или по-млад, имаше кофти кожа и бретон, който закриваше очите, както и доста грозна рана на устата. Линус Брандел не приличаше на младеж, готов да измъти сензационна новина.

— Линус Брандел, предполагам.

— Точно. Съжалявам за закъснението. Случайно се натъкнах на една позната. Бяхме в същата паралелка в девети клас и тя…

— Дай да приключваме с това — прекъсна го Микаел и го поведе към маса по-навътре в кръчмата.

Появи се Амир с дискретна усмивка, двамата си поръчаха по една „Гинес“, после помълчаха няколко секунди. Микаел недоумяваше защо бе толкова раздразнен. Не му беше присъщо, може би въпреки всичко причината бе в цялата тази драма със „Сернер“. Усмихна се на Арне и другарчетата му, които ги изучаваха зорко.

— Ще говоря по същество — поде Линус.

— Добре звучи.

— Известна ли ти е играта „Суперкрафт“?

Микаел Блумквист не знаеше много за компютърните игри. Ала дори той беше чувал да се говори за „Суперкрафт“.

— По име, да.

— Нищо повече?

— Не.

— В такъв случай не знаеш, че онова, което отличава играта или я прави толкова специална, е наличието на особена AI функция 3 3 AI — artificial intelligence (англ.) — изкуствен интелект. — Б.р. , която позволява да обсъждаш с някой сражаващ се военната стратегия, без да си напълно сигурен, поне в началото, дали разговаряш с действителен човек, или с дигитално творение.

— Я виж ти — рече Микаел.

Едва ли нещо го интересуваше по-малко от тънкостите в някаква си тъпа игра.

— Това си е малка революцийка в бранша и аз всъщност участвах в разработването ѝ — продължи Линус Брандел.

— Поздравления. В такъв случай си натрупал яки мангизи.

— Там е работата, че не съм.

— И защо така?

— Откраднаха ни технологията и сега „Тругеймс“ печелят милиарди от това, без ние да получим и йоре.

Тази песен Микаел я бе слушал и преди. Дори беше говорил с една възрастна жена, която настояваше, че всъщност тя била написала книгите за Хари Потър, а Дж. К. Роулинг отмъкнала всичко чрез телепатия.

— И как точно се случи? — попита той.

— Хакнаха ни.

— А откъде знаете?

— Установиха го експерти от ИРР, Института по радиоелектронно разузнаване на Департамента по държавната отбрана, ако искаш, мога да ти дам едно тамошно име, а също и на…

Линус замълча.

— Да?

— Нищо. Но и тайната полиция беше замесена, там можеш да говориш с Габриела Гране, аналитичка, която, сигурен съм, ще потвърди думите ми. Тя споменава случилото се в доклад, който публикува миналата година. Тук имам един регистрационен номер…

— С други думи, не е някаква новина — прекъсна го Микаел.

— Не и в този смисъл. „Нова техника“ и „Компютър Швеция“ писаха по темата. Но тъй като Франс не желаеше да говори за това, дори на два пъти отрече изобщо да е ставал някакъв пробив в системата, историята така и не доби особено разпространение.

— И все пак това е стара новина.

— Сама по себе си.

— Защо тогава да те слушам, Линус?

— Понеже Франс сега се прибра от Сан Франсиско и, изглежда, е разбрал точно какво е станало. Мисля си, че седи върху чист динамит. Съвсем се е вманиачил на тема сигурност. Използва защити от хакери на телефона и електронната поща, а наскоро се сдоби и с нова аларма против крадци с камери и сензори и всичко останало. Мисля си, че би трябвало да говориш с него, тъкмо затова те потърсих. Човек като теб навярно може да го накара да се разприказва. Мене не ме слуша.

— Значи, ме накара да сляза тук, защото, изглежда, някой на име Франс седи върху динамит.

— Не някой на име Франс, Блумквист, а Франс Балдер, самият той, не го ли споменах? Бях един от неговите асистенти.

Микаел зарови в паметта си. Единствено Хана, актрисата, каквото и да се беше случило с нея, отговаряше на името Балдер.

— И кой е той? — попита.

Бе измерен с поглед, изпълнен с такова очевадно презрение, че направо се сепна.

— Да не си живял на Марс? Франс Балдер е легенда. Величина.

— Наистина?

— Божке, да! — продължи Линус. — Потърси го в Гугъл и ще видиш. Станал професор по компютърни науки едва на 27 години и вече две десетилетия е световен авторитет в научните изследвания на изкуствения интелект. Едва ли има човек, толкова напреднал в разработването на квантови компютри и неутрални мрежи. Непрестанно намира изчанчени решения, в разрез с общоприетите. Притежава брутален, обърнат наопаки мозък. Мисли изцяло иновативно, пионерски и както можеш да се досетиш, компютърната индустрия от години се мъчи да го прикотка. Балдер обаче не се оставяше да го вербуват. Искаше да работи сам. Или… с различни асистенти, на които им вадеше душата. Балдер изисква резултати, нищо друго, и си знае своето: „Няма невъзможни неща. Нашата работа е да разтягаме границите, бла бла бла“. Ала хората го слушат. Правят за него какво ли не. Направо си умират за него. Сред нас, нърдовете 4 4 Nerd (англ.): човек изключително интелигентен и талантлив в някоя област, но необщителен и лишен от социални умения. Често се употребява за компютърни маниаци. — Б.р. , той е чисто и просто бог.