Чарлс Къминг - По-студената война

На Кодак му се струваше малко вероятно да бъде заподозрян в измяна, камо ли да го заловят на местопрестъплението, докато предава държавни тайни на СВР. Той беше твърде умен, твърде предпазлив, винаги съумяваше да прикрие следите си. Въпреки това си бе дал труда да запамети местата на срещите, инструкциите за действие при извънредни ситуации и всички цифри, имащи отношение към тях.

В случай, че бъдеш разкрит, разполагаш с три алтернативни явки. Запомни ги добре. Ако кажеш „БЕШИКТАШ ЕДНО “, нашият човек ще те чака в двора на Синята джамия в уречения час. Ще ти се представи и ти ще го последваш. Ако прецениш, че Турция не е безопасна за теб, премини границата и иди в България; в такъв случай съобщението е „БЕШИКТАШ ДВЕ“. При никакви обстоятелства не се опитвай да вземеш самолет. В уреченото време ще те потърси човек в бара на грандхотел „ София “. При изключителни обстоятелства, ако сметнеш за нужно да се озовеш на територията на бившия Съветски съюз, откъдето могат по-лесно да те изтеглят в Москва, от Истанбул тръгват кораби. Винаги ще си добре дошъл в Одеса. Кодът за тази извънредна ситуация е „БЕШИКТАШ ТРИ“.

В последно време Кел бе открил, че броят на погребенията, на които присъстваше за една календарна година, бе станал по-голям от броя на сватбите. Докато двамата с Амилия пътуваха на север в претъпкания първокласен вагон от гара „Юстън“, той имаше усещането, че тази промяна бе настъпила някак изневиделица: до един момент той беше онзи млад мъж със строгия сив редингот, който хвърляше с шепи конфети над главите на прехласнати от щастие млади двойки всеки трети летен уикенд; и изведнъж се бе превърнал във ветерана шпионин на неопределената възраст между четирийсет и петдесет, който долиташе от Кабул, за да погребе поредния свой приятел или роднина, умрял изневиделица от рак или цироза. Сега, докато се оглеждаше във вагона, Кел изпита особено чувство: беше по-възрастен от почти всички наоколо. Какво се бе случило с него? Дори кондукторът имаше вид, сякаш бе роден след падането на Берлинската стена.

- Изглеждаш ми уморен - каза Амилия, като вдигна поглед от коментарната страница на „Индипендънт“. Напоследък тя ползваше половинки очила за четене и изглеждаше точно на възрастта си.

- Благодаря, много си любезна-отвърна Кел.

Тя седеше срещу него; масичката помежду им лепнеше от недоядени кроасани и недоизпити чаши изстинало кафе. На седалката до нея, в блажено невежество относно ранга и служебното й положение, голобрад студент с билет до Ланкастър играеше пасианс на таблета си. Двамата пътуваха с гръб към движението; покрай вагона профучаваха полята и реките на Англия. Кел беше заклещен на седалката до прозореца, като се опитваше да не допира бедрото си до ханша на някаква дебела бизнесдама, която се приспиваше с роман от Джоана Тролъп. Кел носеше куфар, понеже възнамеряваше да остане няколко дни на север. За какво му беше да се прибира в шумотевицата на Лондон, след като можеше да се разхожда из Къмбрия и да яде гурме специалитети в местния ресторант „ L ’Enclume ", известен с френския си готвач и двете звезди на „Мишлен“? Никой и нищо не го очакваше у дома в „Холанд Парк“. Ако не се брояха кварталната кръчма и неизменната бира, която си поръчваше.

Кел беше облечен с графитеносив костюм, бяла риза и черна вратовръзка; Амилия - с тъмносин костюм и черно палто. Погребалните им одежди привлякоха съчувствени погледи, докато преминаваха през гаровия салон. Амилия бе поръчала такси за сметка на Службата и в дванайсет и половина двамата пристигнаха в Картмел. Кел се отправи към хотела си, а Амилия проведе няколко разговора с „Воксхол Крос“, за да се убеди, че нещата са под контрол.

Докато обядваха пай с пилешко в местната кръчма, Кел забеляза на бара Джордж Тръскот, който си поръчваше малка наливна бира. Преди време, като помощник-директор на Службата, Тръскот се гласеше да заеме креслото на Саймън Хейнс, когато Амилия го изпревари и му грабна поста под носа. Лично Тръскот - завършен бюрократ и непоносимо амбициозен кариерист-бе разпоредил присъствието на Кел при разпита на Ясин Гарани; Тръскот повече от всеки друг бе допринесъл за това Кел да бъде хвърлен на вълците, когато някой трябваше да опере пешкира за неправомерното предаване на Гарани на американците. Буквално на третата минута след влизането си в директорския кабинет Амилия бе изпратила Тръскот в Бон, подкупвайки го с шефския пост в Германия, за да й се махне от главата. Оттогава и двамата не го бяха виждали.