Чарлс Къминг - По-студената война

- Подозирам твърде много хора - каза тя с равен глас. - Нямам представа кой какво вижда, след като подадената от нас информация стигне отвъд океана. Къртицата, ако има такава, може да е в Държавния департамент, в Лангли... Господи, може да е и в Белия дом. - Тя замълча, в тишината Кел чуваше потракването на зарчетата между двамата играчи. - Но... - Амилия не довърши.

- Но? - повтори Кел.

Откъм Босфора се чу протяжен вой на корабна сирена.

- Има конкретни индивиди, които бих желала да огледам по-внимателно. Четирима на брой. Като единият е Дъглас Тремейн.

Кел инстинктивно усещаше, че Амилия насочва подозренията си в погрешна посока-Тремейн просто не отговаряше на профила на изменник. Но съзнаваше, че точно този вид разсъждения са ахилесовата пета на ловеца на шпиони. Когато има пробив в системата, всеки е заподозрян. Всеки има мотив.

- Дъг? - попита той.

- Боя се, че да. - Амилия отново свали сакото си и го преметна през ръка. - Другият заподозрян от наша страна е Мери Бег.

- Никога не съм чувал за нея.

- От дирекция „Близък изток“ в централата. Дойде при нас от МИ5 веднага след като ти напусна. Виждала е повечето от нещата. Участвала е в много операции. Може да е тя.

- А останалите са янки? - отново я подкани Кел, като се питаше с нарастващо чувство на завист дали въпросната Бег е била достойна за негов заместник.

Амилия кимна.

- Пратих екип в Тексас. В Хюстън. Да огледат на място Тони Ландау. Онази история с Хичкок и другата с Айнщайн носят неговите отпечатъци. Ландау е имал достъп до голямата част от информацията, отнасяща се до вербуваните агенти.

- До голямата част - повтори натъртено Кел.

Амилия кимна одобрително; Кел бе доловил нюанса.

- Не е знаел за Елдем. Обменената кореспонденция за нея поначало е била твърде ограничена.

Кел знаеше какво се кани да му съобщи Амилия: че Чейтър е бил в течение за Елдем и вероятно той я е издал на турците. Кел щеше да бъде помолен да сложи ухо на всичките му лаптопи и телефони, да го следва в тоалетната, да спи под леглото му. Това щеше да бъде неговият шанс да си върне за Кабул.

- Затова си тук - обяви тя, сякаш отгатнала въпроса му. - Братовчедите имат един млад служител, Райън Клекнър.

- Клекнър - повтори Кел, хванат неподготвен. Той никога не бе чувал това име.

- Имал е достъп до същите документи. Бил е на същите срещи. Ние ще се заемем с Бег. Зачислила съм човек и за Тремейн. Искам ти лично да се заемеш с Клекнър. Ще ти дам всичко, което ти е нужно, за да му направиш поведенчески анализ с оглед да го потвърдим или изключим като заподозрян.

Кел кимна.

- Две седмици преди да отлети за Хиос, седмица преди Догубаязит, Пол беше при мен в Лондон. Тогава аз му се доверих, както сега на теб.

- Пол е знаел за къртицата?

- Да.

- А американците? Повдигна ли въпроса пред тях?

- За бога, не, разбира се! - Амилия потръпна от ужас. - Да отида при Братовчедите с подобни обвинения? Това би сложило край на всичко. На всяка съвместна операция. На всяка разменена дума. На всеки грам старателно изграждано доверие след Блейк и Филби.

- Следователно Пол е бил единственият, който е знаел?

- Чакай малко. - Амилия вдигна ръка, за да го прекъсне. Бяха стигнали до подножието на хълма, на югозапад вече се виждаше оживеният мост „Галата“, по „Кемералтъ“ в двете посоки имаше задръстване. - Ако трябва да бъда докрай откровена с теб, не мога да сложа ръка на сърцето и да заявя, че Пол е извън подозрение. - Кел виждаше как тя се разкъсва от вътрешен конфликт, представяше си последиците за нея, ако Уолинджър наистина се окажеше къртица. - Но ние трябва да сложим край на това. Трябва да открием откъде идват течовете. Принудена бях едва ли не да затворя предприятието. Всички съвместни операции са преустановени, достъпът до повечето доклади е ограничен до крайна степен. Братовчедите не разбират какво става и са изнервени. Всичко, което правехме в Турция, Сирия, с иранците, с израелците, всичко е спряно. Не мога да помръдна , докато този проблем не се реши. - Дланта й сечеше въздуха като брадва. -Трябва да намериш бързо отговорите, Том - тя сви ръката си в юмрук. - Ако не открием нищо за Клекнър, ще трябва да отида при американците. И то скоро. А ако къртицата се окаже някой от нашите...

- Завесата пада - каза Кел.

Двамата се бяха спрели и няколко секунди се гледаха мълчаливо.

- Какво каза Пол за течовете?

Амилия изглеждаше изненадана от въпроса му.

- Обеща да провери - каза тя. - Заяви ми, че няма доверие на Клекнър и че не харесва Бег. В нея имало нещо... не съвсем в ред. Разбрахме се никога да не обсъждаме моята теория по обичайните канали. Никакви телеграми, никакви телефонни разговори, нищо.