Чарлс Къминг - По-студената война

Подобно на смътното усещане за леко неразположение, предхождащо настъпването на истинската болест, Кел бе обзет от предчувствието, че Амилия се готви да му съобщи нещо дълбоко обезпокоително. Дали щеше да формулира какво очаква от него в замяна на великодушието си или нещо за Пол? Явно чувствайки се неловко да продължава разговора в присъствието на майката с дете, които се канеха да заемат освободените места до тях, Амилия стана, облече си сакото и поведе Кел навън.

Бяха се отдалечили на известно разстояние и крачеха по една застлана с паваж улица, източно от кулата, когато тя най-после се върна на въпроса, който я глождеше.

- Ще ти кажа нещо като приятел. - Тя го погледна в очите, за да му покаже, че разчита на абсолютната му дискретност.

- Разбира се.

Кел постави ръка на гърба й; този път Амилия не потръпна при допира му.

- Мисля, че Саймън Хейнс направи сериозен гаф в последните седмици на мандата си.

- Продължавай.

- Мисля, че някои неща бяха убягнали от погледа му. По време на преходния период бях все още под силното въздействие на онова, което се случи във Франция - имаше предвид отвличането и последвалото спасяване на сина й, - затова може би не обръщах достатъчно внимание на определени обстоятелства, които днес ми се струват очевидни. - Амилия сви в тясна безлюдна улица; някъде наблизо се беше спукала тръба и в канавката се стичаше вода. - За един период от четири години няколко поредни операции с Братовчедите са се провалили в резултат от саботаж. Най-драстичните случаи са Хичкок и Айнщайн, разбира се, но има и други. В Лондон, в Съединените щати, Турция, Сирия, Ливан, Израел...

- Какво имаш предвид под саботаж?

- Имам предвид, че картите не се подреждат. Че нещата са се объркали напълно. Направих справка и се оказва, че губим твърде много източници, твърде много стратегическа преднина, твърде много разузнавателен продукт.

- Смяташ, че отнякъде изтича информация?

Това бе въпросът, който всеки шпионин по света се надява никога да не му се наложи да зададе. Наличието на къртица беше кошмарът на тайното братство, основната причина за параноичния страх, който държеше за гушата неговите иначе разсъдливи и сдържани обитатели.

Филби. Блейк. Еймс. Хансен. Имената се нижеха едно след друго, всяко поколение си имаше своите предатели, измяната пораждаше измяна, една цяла бюрократична класа се хранеше със себе си, със собствената си параноя и лицемерие. Амилия хвърли бърз поглед на Кел, за да му покаже, че е чула въпроса, и му поиска - неочаквано и за двама им - цигара. Той й подаде една запалена, докато крачеха, без да спират.

- Не знам точно механизма - каза тя. - Но знам, че не е нещо техническо.

Това по-добре ли беше или по-зле? Човешкото предателство е морално отблъскващо, но в типичния случай не толкова фатално, колкото един пробив в комуникацията. Ако, да речем, иранците или израелците, или руснаците, или китайците бяха проникнали в системата на МИ6 за предаване на шифрограми, с тайните служби бе свършено, защото повече не биха били тайни. Ако, от друга страна, сред тях имаше къртица, тя рано или късно щеше да бъде засечена и дните й преброени.

- Трябваше да бъда адски предпазлива - каза Амилия, докато поднасяше цигарата към устните си. - Накарах хората си да проверят всичко, после втори път, после още веднъж. Всеки мейнфрейм, всеки персонален компютър, всяка клавиатура, парола за достъп, ПИН код. Авгиеви обори.

- Не съм подозирал - каза Кел, като масажираше лявото си рамо, което се беше схванало. - И какво, течовете не престават?

- Не престават. - Амилия запрати цигарата в локва вода, обагрена в цветовете на дъгата от разлято моторно масло. Беше дръпнала всичко на всичко два пъти. -Разполагаме и с имената - продължи тя. - Едни и същи хора са получили копия от едни и същи разузнавателни доклади, присъствали са на едни и същи срещи, виждали са едни и същи класифицирани документи.

- От нашите или от тях?

- И от двете страни - отвърна тя.

- Колко са?

- Много. Десетки от тази страна на океана, десетки от другата. Мога да си разследвам, докато съм жива. Да организирам такъв лов на вещици, че Маккарти да им се стори ангел.

Бяха завили в поредната пряка. Двама мъже играеха табла на малка масичка пред магазин за обувки. Единият вдигна глава и се усмихна на Амилия, очевидно възхитен от присъствието на такава елегантна, добре облечена жена в безличния му квартал. Вярна на своята дипломатичност, Амилия му се усмихна в отговор.