Джеймс Ролинс - Лабиринтът от кости

— Огулин! — извика пилотът в радиостанцията си и избърса избилата на челото му пот. — В тази буря мога да ви закарам само дотук. Според докладите времето в планините нататък било още по-лошо.

Грей се обърна към Сейчан, която се беше разположила невъзмутимо отзад, без да обръща внимание на турбулентното изкачване в планините. Тя сви рамене: приемаше промяната в плана съвсем равнодушно.

Преди половин час бяха кацнали в столицата на Хърватия Загреб, където ги чакаше местен пилот с хеликоптер. Пътуването до координатите на изчезналия френски отряд би трябвало да продължи само петнайсет минути, но бурята бе удвоила времето, а сега заплашваше да ги запрати обратно на земята.

Грей се огледа. Не искаше да губят време и беше готов да принуди пилота да продължи напред. Колкото повече се бавеха, толкова по-вероятно бе да изгубят следите на изследователския екип и охраната му. Но когато погледна черното небе и проблясващите над върховете мълнии, се отпусна в седалката и отстъпи:

— Свалете ни.

Пилотът кимна, въздъхна с облекчение и насочи машината към светлините в долината.

— Мога да кацна в полето до града. Ще се обадя да ни чака кола. След като най-лошото от бурята отмине, може да опитаме отново. Но ми се струва, че ще стане най-рано утре сутринта. Мога да уредя хотел.

Грей почти не го слушаше — вече съставяше наум графика и търсеше алтернативи.

— Колко време ще ни трябва да стигнем пеша?

Пилотът го изгледа скептично.

— Можете да вземете кола до село Биелско, което е само на шест километра оттук. След това остават четирийсет минути преход, но при добро време. В тази буря, в гъстата гора и без пътеки, ще ви отнеме часове и като нищо можете да се изгубите. По-добре изчакайте бурята да отмине.

Силен порив на вятъра подметна хеликоптера, сякаш за да подчертае думите му. Пилотът насочи цялото си внимание към управлението на машината и я спусна към полето.

Грей извади телефона. Сложи пръст върху екрана, за да получи достъп до файловете на мисията. Беше прегледал всичко по пътя до Загреб и знаеше какво трябва да открие. Отвори снимка на мъж на около петдесет и пет с прошарена коса и алпинистка екипировка, застанал на ръба на пропаст.

Обърна се и показа снимката на Сейчан.

— Фредрик Хорват, шефът на местния планинарски клуб. Неговата група влязла първа в пещерите горе и ги запазила в тайна, докато се събере изследователски екип.

Сейчан се наведе напред.

— И живее в това градче ли?

— Да. И предполагам, че познава тези планини по-добре от всеки друг. Ако може да ни заведе дотам…

Сейчан се поизправи.

— Няма да е нужно да чакаме до сутринта.

— Имам адреса му.

Пилотът приземи хеликоптера на обширно поле. Скоро фарове пронизаха сумрака и се понесоха към тях. Грей и Сейчан слязоха и се сгушиха в якетата си, за да се предпазят от шибащия дъжд. Веднага щом колата пристигна, двамата се качиха на задната седалка.

След като потеглиха, Грей даде на шофьора — млад мъж, казваше се Даг — името и адреса на местния планинар.

— А, Фредрик… познавам го — каза Даг и се усмихна широко, показвайки дупка на мястото на един преден зъб. — Градчето е малко. Той е побъркан. Пълзи из онези пещери. На мен ми дай въздух. Колкото повече, толкова по-добре.

— Опитах се да му звънна — каза Грей. — Не вдига.

— Може да е в кръчмата. В хотел „Франкопан“. Живее наблизо. Много хора се събират в кръчмата при буря. Приятно е да пиеш ракия, докато вещиците вият.

Изтрещя гръм, достатъчно силен да разтресе прозорците на колата. Даг леко се сниши, после се изправи и се прекръсти.

— Май е по-добре точно сега да не говорим за вещици.

Докато пътуваха към центъра на града, Грей на няколко пъти се опита да се свърже с планинаря, но пак без успех. Не му оставаше кой знае какъв избор.

— Първо ще опитаме с кръчмата — каза той на Даг и се обърна към Сейчан. — Ако не го намерим там, някой от хотела може да познава друг водач.

— Стига да не се страхува от вещици — отвърна тя, облегна глава назад и затвори очи.

Грей се загледа през прозореца. Вече влизаха в градчето. Беше като излязло от приказка, с тесни улички, малки паркове и къщи с керемидени покриви. Историята на градчето, започваща през шестнайсети век, се забелязваше навсякъде — от величавата църква с висока камбанария до останките на стара крепост на върха на близкия хълм. Накрая спряха под дебелите стени на каменен замък с кръгли кули по ъглите. Бойниците гледаха към дълбока речна клисура, подобна на онази от снимката на Фредрик.