Дейвид Балдачи - Забравените

Миниатюрната слушалка пропука в ухото на Пулър.

— Сега е моментът да се оттеглим — прозвуча напрегнатият глас на Карсън.

Пулър сграбчи мъжа, който беше проговорил, и двамата хукнаха към близкия ъгъл на изоставената сграда.

Пикапите завиха и потеглиха след тях, но екнаха няколко изстрела, които ги принудиха да спрат със спукани гуми. Двама от нападателите паднаха на земята.

Пулър зави зад ъгъла, зърна паркираното там тахо и хукна към него. Миг по-късно от сградата изскочи Карсън с пушка в ръка. Оптическият й мерник хвърляше бледи отблясъци. Секунда по-късно тя скочи на дясната седалка, а той блъсна мъжа да седне отзад и зае място зад кормилото. Зад тях се разнесоха тропот на крака и викове на испански.

Пулър стъпи на газта и тахото се понесе напред, изчезвайки в лабиринта от тесни улички.

Карсън насочи пушката си към мъжа на задната седалка.

— Кой отведе момчетата? — попита със спокоен глас тя.

Пулър изненадано я погледна.

— Чух въпроса ти през слушалката — обясни тя, после отново насочи вниманието си към пленника. — Трябват ни подробности.

Той обаче поклати глава и не отговори.

— Хайде, говори! — настоя тя. — Така или иначе, направи първата стъпка.

Мъжът погледна към Пулър и промърмори:

— Ти приличаш на него. Едър и силен.

— На кого? — погледна го в огледалото Пулър.

— На гиганта. По-голям е от теб и умее да се бие.

— Който е отседнал в „Сиера“?

Човекът кимна.

— Грабна един от нашите и го вдигна във въздуха, сякаш е прашинка. После хвърли ножа си от седем-осем метра и го заби в стената. El Diablo …

— Той ме спаси онази вечер — поясни Пулър, обръщайки се към Карсън.

— Дявола има ли си име? — попита Карсън.

— No sé — сви рамене човекът.

— Той ли взе los niños?

— Не.

— А кой?

— No sé .

Показалецът на Карсън се премести по-близо до спусъка.

— Няма да ме гръмнеш — ухили се мъжът.

— Защо?

— Защото си военнослужеща. Цял генерал.

Тя сведе очи към пръстена с голяма звезда на безименния си пръст.

— Едно време бях в армията — добави мъжът. — Не във вашата. Служил съм в моята страна.

— Съжалявам, че си паднал толкова ниско! — остро контрира Карсън.

— Целта ни е да помогнем на Диего и Матео, нищо повече — вметна Пулър. — Трябва да ни помогнеш, защото са само деца.

— Вече никой не може да им помогне.

— Няма как да знаеш дали е така.

— Знам. И не ми пука. Те не са мой проблем.

Карсън стрелна Пулър и сви рамене.

— Отвори си вратата! — заповяда тя.

— Какво?!

— Отвори си вратата и скачай!

— Моля?!

— Скачай!

Дулото на пушката се насочи в слабините му.

— Ако не скочиш, със сигурност ще се разделиш с някои важни части от тялото си! — отсече тя. — Независимо дали съм генерал или не!

Човекът блъсна вратата и се хвърли навън. Тялото му се претърколи няколко пъти, после спря. Двамата видяха как се надигна и закуца по обратния път.

— Харесвам този стил — промърмори с уважение Пулър.

Карсън му отвърна с напрегнат поглед.

— Какво има? — попита той.

— При следващата си отпуска избери някое по-безопасно място от Парадайз, моля те!

Телефонът му иззвъня. Той го включи, послуша известно време, после каза едно „окей“ и прекъсна връзката.

— Кой беше? — попита Карсън.

— Току-що получих официална покана да се включа в разследването на серията от убийства в този град.

Мечо огледа униформените полицаи, които събираха отломките от скъпия автомобил. Самият той вършеше подобна работа, но на разстояние от тях — събираше в найлонов чувал бурени, тревички и клончета.

Дали са открили регистрационния номер с надпис МЪЖЪТ? — запита се той. Надяваше се да е отхвръкнал чак в океана и някоя акула да го е глътнала.

Докато трупаше накуп откъснатите от живия плет клончета, той зърна камериерката Беатрис, която крачеше през ливадата с поднос напитки и закуски, предназначени за Лампърт, Джеймс Уинтроп и Криси Мърдок, които се излежаваха край басейна. Очите й бяха подпухнали и сведени надолу. Мечо забеляза как Лампърт огледа задника й, докато се отдалечаваше обратно към къщата.

Изчака я да свие зад ъгъла, метна чувала през рамо и с широка крачка се насочи към мястото, на което можеше да я пресрещне. Тя го видя и стреснато се отмести от пътя му. Причините за това бяха очевидни — той се извисяваше с над трийсет сантиметра над нея, а теглото му беше поне двойно.

Попита я на испански дали всичко е наред.