Дейвид Балдачи - Забравените

— Видях колата — тихо отвърна той.

— Но видя и мен, нали?

Той извърна глава да я погледне и вдигна длан, за да предпази очите си от ярките слънчеви лъчи.

— Не разбирам.

— Вчера сутринта, през прозореца в къщата за гости. Видях отражението ти в огледалото на стената.

Мамка му!

— Спокойно. Изобщо не съм притеснена. Хареса ли това, което видя?

Май си играе с мен, помисли си Мечо. Но в същото време усети, че по свои причини тя иска да чуе отговора му.

— А на вас хареса ли това, което правили? — сопнато попита той.

— Отговорът е малко сложен — отвърна след кратък размисъл тя.

— Обикновено сложните неща най-прости.

— О, така ли мислиш?

— А вие?

— Може би. Според теб хареса ли ми?

— Не, но това не влиза ми в работата.

— Той притежава най-хубавото от всичко — каза тя, надничайки над рамото му към яхтата. — Най-хубавата къща, най-хубавата яхта, самолет.

— А вие сте също от най-хубави негови неща?

— Не ми приличаш на типичен градинар…

— Дойдох тук да търся по-добър живот, но не съм още го намерил. В моята страна имах добра работа, използвах в нея мозъка си. Тук използвам само гърба си.

— Тогава защо си дошъл?

— Налагаше се.

— В страната ти е било зле?

— Да — отвърна лаконично той.

— Разбирам.

— Наистина ли разбирате?

— Защо имам чувството, че не говориш за себе си, а за мен? — развеселено го изгледа тя.

— Другият знае ли?

— Джеймс? Той е дупе и гащи с Питър.

— Този израз не разбрах го.

— Питър го притежава. По тази причина отговорът на въпроса ти е, че не му пука.

— Значи Джеймс не е никакъв мъж.

— Факт, който ми е добре известен — кимна тя.

— А защо изобщо разговаряте с мен? Защото видях какво правите?

— Харесвам хората инстинктивно, а ти издържа изпита.

— Това няма значение. Такива като вас не разговарят с такива като мен.

— Това правило ли е?

— Да.

— Аз обичам да нарушавам правилата, Мечо. И винаги съм го правила.

Той сви рамене и отново се наведе над лехата.

— Дълго ли ще останеш тук? — попита тя.

— А вие?

— Не знам. Това зависи от Питър.

Същото важи и за мен, помисли си Мечо.

Хотел „Плаза“ нямаше нищо общо с далеч по-известния си съименник в Сентръл Парк, Ню Йорк. Фасадата му беше покрита с най-обикновена мазилка, на покрива имаше обичайната теракота, колони във формата на палми красяха балконите с изглед към морето.

Докато двамата с Карсън влизаха в просторното фоайе, Пулър изобщо не обърна внимание на архитектурата. Всичките му мисли бяха насочени към Диего. Надяваше се да открият него и Матео в нещо по-различно от чували за трупове. Все още нямаше никаква представа къде може да е Исабел.

— Ще споделим ли с полицията за инцидента преди малко? — попита Карсън, докато прекосяваха огромното орнаментирано помещение, в средата на което бълбукаше фонтан със статуята на бог Нептун, заобиколена от делфини и морски сирени. Ако не беше толкова натруфено, би могло да бъде забавно.

— Да — кимна той. — Децата трябва да бъдат обявени за издирване час по-скоро.

Ландри ги чакаше пред асансьорите. Влязоха в една от кабините и се изкачиха до етажа, на който бяха извършени убийствата. По пътя нагоре Пулър й разказа за Диего и Матео, а също така и за сблъсъка с уличните крале.

— Имате късмет, че все още сте живи — отбеляза униформената полицайка. — Тези хора са истински животни.

— В Афганистан не биха издържали дори минута — поклати глава Пулър.

— Амин — добави Карсън.

Ландри измъкна телефона си и предаде получената информация.

— Ще ви уведомя в момента, в който имаме резултати — обеща тя, след като прекъсна връзката.

На излизане от асансьора Пулър забеляза, че двете жени се изучават взаимно по онзи типичен начин, който остава извън вниманието на повечето мъже. Това отново го накара да се почувства неудобно.

Бълок беше при двата трупа в хотелската стая. По всичко личеше, че нищо не е пипано.

Полицейският началник сякаш отгатна мислите му.

— Поисках подкрепление от щатската полиция — обяви той, като се приближи към тях. — Освен това търся начин да ангажирам и ФБР. Тук нещата явно излизат от контрол. Все още нямам потвърждение. Флорида е със силно орязан бюджет, както всички останали щати. Изобщо не съм сигурен дали ще получим помощ.

— Кой докладва за убийствата? — попита Пулър.

— Хотелът. Снощи единият от гостите си поръчал закуска за сутринта. Никой не отговорил на почукването. Момичето от румсървиса отворило вратата и, меко казано, изсипало на прага цялото съдържание на стомаха си. За късмет, някой беше почистил още преди да се появим.