Дейвид Балдачи - Колекционерите

Роджър Сийгрейвс напусна Капитолия след една интересна среша, оказала се изненадващо далеч от политиката. Вечерта, останал сам във всекидневната на скромния си дом в едно от предградията, той обмисли взетото важно решение. Трябваше да убие един човек, при това твърде високопоставен човек. Прие го като предизвикателство, без очакваните угризения на съвестта.

На другата сутрин се качи в колата и пое към службата си в северната част на Вирджиния. Седна зад бюрото в тясното, задръстено с мебели и папки помещение — едно от многото подобни на етажа, и отново обмисли най-важните пунктове на предстоящата операция. След известно време стигна до решението, че трябва да я изпълни лично, без помощта на трети лица. Беше убивал и преди, при това многократно. Но сега нямаше да го направи за правителството, а за себе си. Единствено за себе си.

Следващите два дни преминаха в старателна и едновременно с това решителна подготовка, съчетана перфектно с изпълнението на всекидневните му задължения. Всяко действие беше подчинено на трите основни цели, свързани с мисията: 1) Простота и ефективност; 2) Отстраняване на елемента случайност; 3) Никаква паника в случай на неочакван развой на събитията — нещо, което често се беше случвало при изпълнението на подобни задачи. Ако към тези основни правила трябваше да добави и четвърта точка, тя несъмнено би звучала така: Възползвай се от факта, че повечето хора реагират глупаво, когато става въпрос за важни неща — най-вече за собственото им оцеляване. Самият той никога не беше страдал от този недостатък.

Роджър Сийгрейвс беше на четирийсет и две, ерген, без деца. Съпругата и децата просто не се връзваха с нетрадиционния начин на живот, който водеше. По време на дългогодишната си кариера в структурите на федералното правителство беше живял под фалшиво име и беше обиколил света. За щастие смяната на самоличността в компютърната ера беше смайващо лесна — просто няколко команди на клавиатурата, след което някъде в Индия се задейства мощен сървър. В резултат от модерния лазерен принтер изскача новата ти самоличност в комплект с обичайните биографични данни, лични документи и кредитни карти.

Практически той беше в състояние да си набавя необходимото от специален сайт в интернет, използвайки личната си парола. Този сайт беше нещо като хипермаркет за престъпници, откъдето се пазаруваше всичко — от първокласни документи за самоличност и крадени кредитни карти до услугите на професионални убийци или оръжия — в случай че си решил да направиш удара лично. Ползваше услугите на дилър, който се радваше на 99-процентно одобрение на клиентелата и даваше парична гаранция на предлаганите стоки и услуги. Убийците държат на качеството.

Роджър Сийгрейвс беше висок, добре сложен и хубав мъж с гъста, чуплива руса коса. Имаше приятните маниери и заразителната усмивка на богат безделник, които привличаха погледите на жените и завистта на мъжете. И той умееше да ги използва. Когато си тръгнал да мамиш и убиваш, задължително трябва да използваш предимствата, с които те е надарила природата. В това отношение Сийгрейвс бе научил много от държавните институции. Технически погледнато, все още се водеше на служба към правителството на САЩ, но работеше и частно. „Официалното“ пенсионно осигуряване му предлагаше далеч по-малко от това, което беше заслужил за дългогодишната си служба под флага в червено, бяло и синьо. За него лично той бе главно в червено .

На третата сутрин след уточняващата визита на Капитолийския хълм Сийгрейвс направи няколко майсторски промени във външния си вид и облече няколко костюма един върху друг. Малко след мръкване се качи в микробуса и потегли към едно от изисканите предградия северозападно от столицата, където се намираха силно охраняваните посолства и луксозните резиденции.

Паркира зад сградата, разположена срещу екстравагантен клуб, в който членуваха както богати, така и хора със значително политическо влияние. Във Вашингтон може би повече от всеки друг град по света такива ги имаше в изобилие. Те много обичат да се събират на места с ограничен за простосмъртните достъп, където им предлагат прилична храна и неособено качествено вино, но в замяна на това могат да обсъждат на воля проблемите, които ги вълнуват — най-вече политиката и поредното допитване до общественото мнение.