Дейвид Балдачи - Колекционерите

Беше облечен в син работен комбинезон с надпис „Сервиз“ на гърба. Предварително приготвеният ключ с лекота щракна в простата брава на изоставената сграда, на която предстоеше основен ремонт. Тръгна нагоре, понесъл метално сандъче с инструменти. Вземаше стъпалата по две наведнъж и скоро се озова на последния етаж. Влезе в стаята, която гледаше към улицата, и лъчът на фенерчето писалка пробяга по голите стени. В помещението имаше само един прозорец — открехнат и с добре смазани панти при предишното му посещение.

Отвори сандъчето и бързо сглоби снайпера. Завъртя заглушителя върху специално направената резба на дулото и вкара патрон в цевта. Само един, както винаги. Факт, който издаваше високо професионално самочувствие. Пристъпи към прозореца и го вдигна на два-три сантиметра, колкото да промуши дулото. После хвърли поглед на часовника си и бързо огледа улицата. Не се притесняваше, че може да бъде засечен, тъй като сградата беше абсолютно тъмна, а пушката беше изработена по специална технология, за да променя цвета си според околната среда.

Господи, колко ползи бе донесла на хората обикновената нощна пеперуда!

Пред входа на клуба спря луксозна лимузина, плътно следвана от колата на охраната. Сийгрейвс се прицели в главата на един от мъжете, които стъпиха на тротоара, но не натисна спусъка. Още беше рано. Мъжът се насочи към входа, следван от цяла тълпа телохранители със слушалки в ушите и дебели вратове, стегнати в колосани бели яки. Лимузината и колата на охраната потеглиха бавно.

Сийгрейвс отново погледна часовника си. Още два часа. Продължи да наблюдава улицата. Пред клуба спираха таксита и лимузини, от които слизаха жени със сериозно изражение, облечени в строги делови костюми и с изкуствени бижута вместо обичайните многокаратови брилянти „Де Беерс“ и тоалети на „Версаче“. Кавалерите им — също със сериозни лица, носеха раирани костюми и едноцветни вратовръзки и изглеждаха в лошо настроение.

Мога да ви уверя, господа, че настроението ви няма да се подобри.

През следващите бавни и монотонни сто и двайсет минути очите му нито за миг не се отделиха от входа на масивната тухлена сграда. През широките прозорци от двете страни се виждаха гостите, които дискретно разговаряха на групички с питиета в ръце.

Е, добре, време е за работа.

Сийгрейвс огледа улицата за последен път. Никой от редките минувачи не поглеждаше нагоре. Винаги беше така. Никой не подозираше за присъствието му. Търпеливо изчака обектът да влезе за пореден път в кръстчето на мерника, след което пръстът в тънката ръкавица бавно се уви около спусъка.

Не обичаше да стреля през стъкло, въпреки че това не оказваше никакво влияние върху точността на специалните муниции, които използваше.

Шльоп! Мекият звук почти се сля с трясъка на счупеното стъкло и със звука от рухването на едрото тяло върху излъскания дъбов паркет. Почитаемият Робърт Брадли не изпита абсолютно никаква болка. Куршумът пръсна мозъка му преди импулса, който би трябвало да предаде командата за писък на ужас. Всъщност това не е чак толкова лоша смърт.

Сийгрейвс спокойно остави пушката и свали комбинезона. Под него се показа униформа на силите на реда в окръг Колумбия. Сложи на главата си предварително подготвената фуражка и се насочи към аварийното стълбище. Излезе на улицата и веднага долови писъците на ужас, които долитаха от клуба. От момента на изстрела бяха изминали едва деветнайсет секунди. Знаеше го със сигурност, защото мислено измерваше времето с точността на хронометър. Обърна гръб на сградата и ускори крачка, изчислявайки времето за следващите си действия. Секунда по-късно, точно според прецизно изработения сценарий, до слуха му достигна боботенето на мощен мотор. Измъкна пистолета си и хукна. Разполагаше с пет секунди. Изскочи иззад ъгъла в момента, в който колата профуча покрай него и почти го повали. Отскочи в последния момент, след което рязко се завъртя и зае позиция в средата на уличното платно.

Станали свидетели на сцената, няколко души на отсрещния тротоар започнаха да крещят и да сочат след бързо отдалечаващата се кола. Сийгрейвс стисна пистолета с две ръце и натисна спусъка. Халосните патрони гърмяха почти като истински. След петия изстрел той прибра оръжието и се понесе по асфалта. На половин пресечка по-нататък го чакаше кола без отличителни знаци, която включи скритата си сирена и потегли в мига, в който той затръшна вратата. На покрива й се завъртя мигащ полицейски буркан.