Дейвид Балдачи - Забравените

— Раните изглеждат дълбоки — отбеляза Карсън.

— Така е — кимна Ландри. — Острието е излязло чак през гърбовете им.

— Дълъг нож и як убиец — промърмори Пулър, докато оглеждаше лицата на жертвите. Една секунда му беше достатъчна да установи, че това не са хората, които го бяха следили.

— Не — отвърна на въпроса на Карсън той. — За пръв път ги виждам. — Обърна се към Ландри и добави: — Час на смъртта?

— Съдебната лекарка се появи за кратък предварителен оглед. Според нея е настъпила между два и четири през нощта.

— Завързани — рече Пулър, наведе се по-близо и добави: — Имаха ли лепенки на устата? Струва ми се, че виждам някакви следи.

— Вероятно. Но убиецът си е прибрал тиксото. Ето какво още открихме…

Ландри посочи панталона и бельото на по-близкия труп.

— Пробол го е в гениталиите? — повдигна вежди Карсън.

— Да — кимна Ландри. — Забелязахме кръвта по панталона му и накарахме съдебната лекарка да провери.

— Изтезания? — подхвърли Пулър. — Търсил е отговор на въпросите си?

— И ги е получил — сухо кимна Ландри. — Предполагам, че никой мъж не може да издържи на този метод…

— Кои са тези хора?

— Отдясно е Джо Уотсън, това е неговата стая. Другият е Доналд Тагърт от съседната.

— Какво друго знаем за тях?

— Много малко. И двамата са от Ню Джързи. Пристигнали са преди около две седмици. В момента ги проверяваме. За уведомяване на роднините и останалите процедури.

— Две седмици в този хотел със сигурност са им стрували доста пари — отбеляза Пулър.

— Може да се каже — кимна Ландри.

— Хубави костюми — добави той, разгръщайки сакото на Уотсън, за да види етикета. — Добре поддържани ръце, скъпи обувки. Тук със сигурност става въпрос за много пари.

— Експлозия в имението на Лампърт, убийства на плажа, бандитски нападения — промърмори Бълок, докато се присъединяваше към тях. — Не знам какво, по дяволите, става. Едва миналата седмица това място изглеждаше мирно и спокойно като някое затънтено градче в Канзас.

— Затънтените градчета също си имат проблеми — рече Пулър, спомнил си за премеждията в Западна Вирджиния.

— В момента съм готов да работя във всяко от тях — въздъхна Бълок, а после хвърли любопитен поглед към Карсън. Пулър побърза да му я представи. — Генерал? — вдигна вежди полицейският началник. — Впечатлен съм.

— Няма защо — каза Карсън. — В армията гъмжи от бригадни генерали.

— Бас държа, че много малко от тях са жени — отбеляза Бълок.

— Така е — призна тя. — В това отношение има какво още да се направи.

— Някакви следи от убиеца? — смени темата Пулър.

— Засега не. Никой нищо не е видял. За съжаление, в коридорите няма охранителни камери.

— А защо? — попита Карсън.

— Каквото се случва в Парадайз, си остава в Парадайз.

— Във Вегас е пълно с охранителни камери — отбеляза тя.

— Главно в казината — кимна Бълок. — Предполагам, че ние тук сме по-благосклонни.

— Не и към тези двамата — махна към труповете Пулър.

— Докъде стигна в разследването около смъртта на леля ти? — попита Ландри.

— Движи се. Открихте ли Джейн Райън?

— Нямаше я у дома й. Оставихме й съобщение на телефона да се обади.

— А заповед за издирване?

— Нямаме достатъчно основания за такава. Едва вчера си я видял да кара колата си по улицата. Може просто да е минавала през квартала или пък да се е връщала от посещение при поредния си клиент. Научихме, че има няколко клиенти на същата улица. Освен това още нямаме заключението от аутопсията и не знаем дали изобщо става въпрос за убийство.

— Значи ще чакате да се обади, а? — мрачно я изгледа Пулър. — Ами ако не го направи? Ако вече е напуснала страната?

— Пуснете искане за маркери в системата — каза Карсън. — За паспорта й, кредитните карти и засичане на разговорите по мобилния й телефон. По този начин ще я откриете много лесно.

— За това ще ми трябва съдебна заповед — поклати глава Бълок. — Засега мисля да изчакаме. Не искам да се озова в положението на обвиняем, ако случайно се окаже, че тази жена си е взела отпуск или нещо друго… На всичкото отгоре и това тук ми дойде на главата. Двойно убийство!

Пулър обърна гръб на леглото с труповете.

— Какво очаквате от мен? — попита той.

— Ти си опитен следовател. Огледай обстановката и ми кажи, ако нещо ти прави впечатление.

— Сакът със специализираното оборудване е в колата ми. След като ще правя оглед, искам да действам професионално.

— Ами направи го, по дяволите! — възкликна Бълок. — Не ми е особено приятно, но съм длъжен да призная, че моите средства са почти изчерпани.