Дейвид Балдачи - Забравените

— Онези двамата може би не са изпратени да ме следят. Привлякъл съм вниманието им с появата ми в къщата на леля Бетси.

— Искаш да кажеш, че са се интересували от нея, а не от теб. Което подкрепя теорията, че е била убита.

— Така виждам нещата — кимна Пулър.

— Което обаче повдига въпроса с какво, по дяволите, се е занимавала, за да се радва на подобно внимание. Сигурен ли си, че не е била пенсионирана шпионка с тъмно минало?

— Ако е така, значи е била майстор на прикритието. Но според мен се е сблъскала с нещо, което е довело до смъртта й. За съжаление, в писмото й липсват подробности.

— Спомена, че си засякъл километража й…

— Точно така. Пътувала е по седем-осем километра до някъде, после още толкова обратно. Такива са приблизителните ми изчисления. Джейн Райън потвърди, че става въпрос за подобно разстояние. Но след това, което се случи със Сладкиша, вече не й вярвам.

— Полицията откри ли я?

— Не знам. Би трябвало.

— Ако е замесена, би могла да изясни някои неща.

— Възможно е.

— Какъв ще бъде следващият ни ход?

— Сигурна ли си, че искаш да се забъркваш, Джули?

— По-голямата част от кариерата ми премина в пазене на униформени задници. По тази причина съм любимка на куп народ с пагони. Освен това ми писна от скучни ваканции, а позицията ми в екипа на Джей Две е адски безинтересна, макар и полезна за кариерата ми. Имам нужда от вълнение.

— Е, в такъв случай си попаднала на подходящото място — погледна я развеселено Пулър. — Но имай предвид, че до този момент тук са загинали най-малко четирима души.

— Мога да се грижа за себе си — тръсна глава тя.

— Аз също мислех така и почти си повярвах. Онези типове, с които се разправих, не бяха нищо особено. Допуснах грешка, но извадих късмет. Само че не мога винаги да разчитам на късмета.

Лицето й стана сериозно.

— Значи приемаме всичко това като битка?

— Абсолютно — кимна той.

— Следващият ни ход?

— Най-очевидният. Питаме полицията дали е открила Джейн Райън.

— А ако не е?

— Ще я открием ние. Преди да са я открили други хора.

— Наистина ли мислиш, че тя е убила стареца с прякор Сладкиша?

— Нямам представа. Но ако го е направила, има голяма вероятност да е убила и леля ми.

— А каква е връзката с всичко останало, което се случва тук?

Пулър се замисли. Изтекоха няколко дълги минути, наситени със звуците на все по-оживения трафик. Парадайз се пробуждаше.

— Не вярвам в случайните съвпадения — промърмори най-сетне той.

— В смисъл?

— В смисъл, че не вярвам в тях, и толкоз.

В момента, в който стъпиха на тротоара, пред тях закова патрулка, от която надникна Черил Ландри.

— Няма да повярваш какво ще… — започна тя, после изведнъж млъкна и се вторачи в Карсън.

Забелязал объркването й, Пулър побърза да ги представи една на друга.

— Генерал Джули Карсън, полицай Черил Ландри.

Очите му се местеха от едната към другата, а в душата му потрепна чувство на вина. Беше излизал с Карсън само два пъти, като първият от тях едва ли би могъл да се нарече среща. Но въпреки това беше усетил, че интересът на тази жена към него не е само приятелски. А Ландри открито беше поискала връзка. Което означаваше, че двете накуп могат да му донесат единствено притеснения.

— Приятно ми е — кимна Карсън.

— За пръв път в живота си виждам генерал — отвърна Ландри.

— Е, да се надяваме, че ви се струвам нормален човек като всички останали.

— Какво няма да повярвам? — намеси се Пулър.

— Нови две убийства. В хотел „Плаза“, ей там, през улицата. Двама мъже, наръгани с нож в леглата си.

— Двама ли? — наостри уши Пулър.

— Знам какво си мислиш — кимна Ландри. — Но все още не е ясно дали са онези, които подозираше, че те следят.

— Искаш ли да дойдем?

Ландри погледна Карсън, после спря поглед върху Пулър.

Усетил колебанието й, Пулър побърза да добави:

— Предай офертата на Бълок. Ако е съгласен, нека ми се обади.

— Окей.

— Прибрахте ли Джейн Райън?

Но Ландри вече беше натиснала газта и патрулката бързо се отдалечи.

— Още двама убити — замислено произнесе Пулър.

— Кой би предположил, че Парадайз ще се окаже толкова кърваво място? — въздъхна Карсън, после вдигна вежди и добави: — Разбира се, че не може да става въпрос за случайни съвпадения.

— И аз мисля така.

— Значи ще чакаме да получим разрешение от човек на име Бълок? А какво е станало с Райън?

— Можем да проверим и сами. Но първо искам да се отбием на едно място, съвсем наблизо е.