Дейвид Балдачи - Забравените

Той направи кратка пауза, после махна към двамата мъже в колата.

— Може би те също са въоръжени, макар че не мога да бъда сигурен.

Ландри извърна очи към непознатите и направи крачка напред с ръка върху ръкохватката на оръжието си.

— Господа, бихте ли слезли от колата, държейки ръцете си така, че да ги виждаме? — любезно, но твърдо рече тя.

— Не мога да отворя вратата — отвърна мъжът до шофьора. — Блокирана е.

— Тогава ще слезете от другата страна! — отсече Ландри.

Двамата се подчиниха под дулото на Хупър, който очевидно беше забравил за Пулър. Стъпиха на асфалта и неохотно вдигнаха ръце.

— Въоръжени ли сте? — остро попита Ландри.

Мъжете се спогледаха.

— Не сме — отвърна шофьорът.

— Разтворете саката си.

Те се подчиниха. Под саката им нямаше нищо освен ризи и колани.

— Защо ме следите? — подхвърли Пулър.

Шофьорът се обърна да го погледне. Беше висок над метър и осемдесет, с широки рамене и тясна, но гъвкава талия. Партньорът му имаше горе-долу същата физика. Дори прическите им бяха еднакви. Отблизо още повече приличаха на военни.

— Кой казва, че те следим?

— Аз. Виждам ви за четвърти път, два пъти само на тази улица.

— Градът е малък — промърмори шофьорът.

— Документите, моля — рече Ландри.

Непознатите извадиха портфейлите си и й подадоха шофьорските си книжки. Ландри преписа данните им в бележника си, но по начин, който попречи на Пулър да ги види.

— Предполагам, че сме свободни — подхвърли единият от мъжете, поемайки документите обратно. — Освен ако нямате официална причина да ни задържите…

Ландри стрелна с поглед Пулър, после попита:

— Ще ми кажете ли какво търсите в Парадайз?

— На почивка сме.

— Наистина ли следите този господин?

— Не. Аз обмислям покупка на имот, който се намира на тази улица. Дори се свързах с една агенция за недвижими имоти. — Той й показа визитка. — Това са координатите на дамата, която ме обслужва. Когато този човек връхлетя върху нас, ние просто обсъждахме вариантите. Мисля, че е по-добре да го арестувате, вместо да ни разпитвате. В един момент бях сигурен, че ще ни размаже.

Ландри погледна визитката, намръщи се и хвърли кос поглед към Пулър. В очите й имаше съмнение. После върна на мъжа визитката.

— Благодаря за сътрудничеството. Моля да ни извините за причиненото неудобство.

— Искате ли да повдигнете обвинения срещу него? — с надежда подхвърли Хупър, посочвайки Пулър.

Мъжът огледа лицето му. Бавно и внимателно, сякаш искаше да го запомни завинаги.

— Не си струва труда — поклати глава той с подигравателна усмивка. Другият се изкикоти. Мъжът пристъпи крачка напред и усмивката му изчезна. — Но ако още веднъж опиташ подобен номер, няма да бъда толкова благосклонен.

Ландри побърза да застане между тях. Може би защото забеляза опасния блясък в очите на Пулър — сигурна индикация, че е готов да размаже нахалника.

— Достатъчно — строго процеди тя и ги раздели с две ръце. — Отмести колата си, Пулър. А на вас желая приятна вечер, господа.

Пулър седна зад кормилото и включи на заден, оставяйки на другата кола тясна пролука да се измъкне. Водачът се възползва от нея, направи маневра и бързо изчезна надолу по улицата.

— Е, как се казват? — подхвърли Пулър, докато излизаше от кабината.

— Това не ти влиза в работата, по дяволите! — отсече Хупър.

Пулър не му обърна внимание, заковал очи в лицето на Ландри.

— Наистина не ти влиза в работата — каза тя. — Бъди доволен, че не ти повдигнаха обвинения. Но съветът ми е отсега нататък да стоиш далече от тях.

— Няма проблем да стоя далече от тях — кимна Пулър. — Но работата е там, че наистина ме следят.

— Ти го казваш! — излая Хупър. — Което не означава, че е истина!

— Версията им звучи логично, Пулър — добави Ландри. — Може би наистина си търсят имот на тази улица. — Плъзна поглед нагоре-надолу по пустия тротоар. — Видях поне три табели за продажба…

Пулър беше наясно, че това са пълни глупости. Тези типове просто си бяха изработили алиби. Но Диего ги беше видял близо до „Сиера“, а там едва ли имаше недвижими имоти, които биха представлявали интерес за тях. Реши да не споделя тази информацията с ченгетата.

— Добре де, може би си права — промърмори той.

Пред Ландри това очевидно не мина, а Хупър все още се надяваше да го арестува.

Пулър се обърна с намерението да се качи в тахото.

— Как разбра, че сме приключили с теб? — обади се заядливо Хупър.

Пулър спря и се обърна.