Дейвид Балдачи - Забравените

— Бетси ми каза, че иска да бъде кремирана. Трябва да го пише в завещанието й.

— Мейсън не спомена такова нещо.

— Той даде ли ти копие?

— Да.

— Ами прочети го. В това отношение Бетси беше много прецизна. Сигурен съм, че всичко е отбелязано.

— Благодаря ти. Отдавна трябваше да го направя.

— Ти си млад, а младите не мислят за завещания и погребения.

— Но съм и войник, а ние мислим за тези неща много по-често от останалите хора.

Пулър остави Сладкиша и влезе в къщата да опакова оборудването си. Огледа се за последен път, а после помъкна огромния сак към тахото. Седна зад волана и извади завещанието на леля си. Прегледа по-голямата част от клаузите в него и действително откри раздел, в който се изреждаше всичко, което имаше връзка с последната й воля.

Оказа се, че Бетси Саймън наистина е пожелала да бъде кремирана и дори е предплатила въпросната услуга в погребалната агенция „Бейлис“. Онези там сигурно имат богат опит с кремациите, помисли си той.

После побърза да се върне в настоящето. Умираше от глад и нямаше покрив над главата си. Реши, че най-напред трябва да се погрижи за храната, а след това ще мисли къде да отседне. Освен това трябваше да се отбие и в участъка. Ландри със сигурност щеше да се нуждае от официалните му показания във връзка със снощното нападение на онези осем идиоти.

Провери телефона си и остана изненадан, че тя все още не го беше подсетила с есемес.

Нямаше съобщение и от Бълок.

Запита се дали онзи кретен Хупър е престанал да драйфа, а след това го забрави.

Завъртя стартерния ключ, измъкна пистолета си и насочи тахото директно срещу колата.

В някои случаи директният подход е най-добър.

Муцуната на тежкия джип закова на сантиметри от дясната врата на другия автомобил. Човекът на пасажерската седалка го гледаше изненадано, а шофьорът се мъчеше да включи на заден. Бронята на тахото докосна вратата на другата кола. Това означаваше, че ако тя продължи назад, джипът му със сигурност ще й причини сериозни щети.

Пулър беше нащрек за резки движения. Повдигна пистолета си така, че пътникът да го види, а след това му направи знак да свали страничното стъкло.

Мъжът се подчини.

— Какво правиш, по дяволите? — гневно изръмжа той.

— Погрешен въпрос — отвърна Пулър, слезе от колата и насочи пистолета си под ъгъл, който му осигуряваше точна стрелба. — Искам да знам защо ме следите — добави той. — А след това и кои, по дяволите, сте вие.

После тримата едновременно извърнаха глави. Разнесе се скърцане на гуми, последвано от кратко включване на сирена. Иззад завоя изскочи патрулна кола, която бързо се насочи към тях.

Първото нещо, което Пулър видя, беше физиономията на Хупър зад кормилото. Сърцето му се сви.

Ландри седеше до дебелото ченге.

Хупър изглеждаше радостно възбуден.

По лицето на Ландри се беше изписала несигурност.

Пулър прибра пистолета си. Ченгетата спряха на няколко крачки и слязоха. Хупър беше извадил оръжието си.

Че как иначе, мрачно си помисли Пулър.

Дланта на Ландри лежеше върху кобура.

Хупър тръгна напред, размахвайки пистолета. Сякаш се колебаеше към кого да го насочи. В крайна сметка дулото се закова върху Пулър.

— Знаех си аз, че си търсиш белята, боецо — злорадо подхвърли той.

— Нямам идея за какво говориш — сухо отсече Пулър.

Хупър огледа предницата на тахото и положението на другата кола.

— Винаги ли паркираш по този начин?

— Да, особено когато искам да говоря поверително с някого.

Този отговор предизвика леко сумтене от страна на Ландри, а Хупър се намръщи.

— Ако продължаваш да дрънкаш глупости, задникът ти ще се озове в килията точно толкова бързо, колкото ще прокърви шибаният ти нос! — заплашително изръмжа ченгето.

Пулър не отговори. Нямаше какво да каже на подобна заплаха.

Дори двамата в колата бяха готови да избухнат в смях. Не го сториха само защото пистолетът на Хупър се извъртя към тях.

— Накарай партньора си да прибере оръжието — подхвърли Пулър, обръщайки се към Ландри. — Пръстът му е на спусъка, а за мен това означава, че е готов да стреля.

— Направи го, Хуп — настойчиво подхвърли Ландри. — Не искам повече инциденти.

Повече инциденти?

— И двамата знаем, че тоя е въоръжен — изръмжа дебелото ченге, кимайки към Пулър.

— Въоръжен съм, разбира се — отвърна Пулър. — По изричните указания на правителството на Съединените щати. Можеш да отнесеш въпроса към Пентагона, но според мен федералните закони са над щатските. Поне в този случай…