Дейвид Балдачи - Забравените

Лампърт притежаваше и частен самолет „Дасо Фолкън 900LX“, който чакаше на частно летище, отстоящо на трийсет минути от резиденцията. Височината на кабината му беше около два метра, което означаваше, че собственикът може да се изправи в нея в цял ръст. За разлика от гиганта, който обаче нямаше шанс да се озове някога във въпросната кабина. Частните самолети не бяха предназначени за наемни работници.

В края на главния пристан на имението — някъде на трийсетина метра навътре в морето — беше закотвена огромната яхта на Лампърт „Лейди Лъки“. Тя беше кръстена на втората съпруга, чието име беше Лусил, но всички я наричаха Лъки — може би защото наистина бе извадила късмет да стане втора съпруга на Питър Джей Лампърт.

Същата прислужница го информира, че в момента Лъки отсъства. Беше отлетяла за поредния си шопинг тур в Лондон и Париж. Богатите все пак трябва да харчат парите си, нали?

След кратък размисъл той стигна до заключението, че майката най-вероятно придружава дъщеря си. Но ако наистина беше така, значи къщата за гости беше празна и няма смисъл да се ходи там.

Може би с едно изключение.

Той започна да се измества към лявата част на постройката. Там също имаше храсти, които се нуждаеха от подрязване. Ловко движеше инструмента в ръцете си, но с тази разлика, че ножицата не издаваше никакъв звук. Бавно се приближаваше към прозореца. Завесите бяха дръпнати наполовина. Отвъд тях се чуваха приглушени стенания.

Огледа се за охраната, но не видя никого.

Приближи се още малко и предпазливо надникна през стъклото, леко приклекнал, за да скрие огромния си ръст.

Жената беше само по блуза. Полата и сандалите с високи токчета бяха захвърлени на леглото, а прашките й бяха увити около глезените. Ръцете й стискаха един от пилоните на леглото, а тялото й беше наведено напред под ъгъл от четирийсет и пет градуса.

Лампърт беше заел позиция зад нея, без да си прави труда да се съблича. Най-вероятно само беше дръпнал ципа на панталоните си. Извила шия назад, тя издаваше приятни стимулиращи звуци.

Лампърт грубо се притисна в нея, изпъшка за последен път и се прегъна върху гърба й, стигнал до сюблимния момент. После се отдръпна. Беше леко задъхан. Ръката му потърси ципа на късите панталони. Тя се обърна и го целуна. Той я погали, а след това шляпна с длан голото й дупе.

Лампърт подхвърли нещо и жената се засмя. Броени секунди по-късно изчезна. Вероятно имаше и други ангажименти.

Жената се изтегна на леглото, извади флаконче от джобчето на блузата си и глътна някаква капсула. После се съблече и влезе гола в банята. Минута по-късно се появи обратно със зачервено от студената вода лице.

Той продължаваше да гледа през прозореца. Жената бързо се облече, приглаждайки с длани блузата и полата си, обу сандалите с високи токове и се насочи към вратата.

Той бързо се измести встрани и се наведе към близкия храст.

Тя излезе от къщата за гости, извърна глава и го видя. На лицето й се появи усмивка. Тялото й излъчваше задоволството на току-що обладана жена. Той се съмняваше, че тя си дава сметка колко много й личи. Какво ли би казал младият мъж, който беше пристигнал вчера с нея в мазератито?

— Здрасти — подвикна тя.

Той кимна, но остана полуприведен над храста.

— И вчера беше тук — добави жената. — Как се казваш?

— Мечо.

— Мечо? За пръв път чувам подобно име.

— В моя страна това означава „мечка“. Нали виждате че голям съм като мечка? Бил много едро бебе и баща ми решил да кръсти мен така. — След тези думи замълча и пусна една свенлива усмивка.

Всъщност английският му беше далеч по-добър, а по природа съвсем не беше срамежлив. Но тя нямаше нужда да знае това. Мечо не беше истинското му име, а само прякор, който наистина беше получил поради огромния си ръст.

— Коя е твоята страна? — попита тя.

— О, тя намира се много далече от тук. Това място ми харесва, защото в моя страна понякога много студено.

Тя се усмихна и прогони с ръка някаква мушица, която се въртеше край главата й. Усмивката беше заразителна и много отиваше на поруменелите й бузи.

Тази жена е родена за секс, помисли си той.

— В Парадайз винаги е топло — подхвърли тя.

— Хей!

Обърнаха се едновременно. Към тях подтичваше едър пазач. Мечо побърза да направи крачка встрани и отново се наведе над храстите.

— Хей! — повтори пазачът, спрял на крачка от него. Беше същият от вчера. — Не те съветвам да изпробваш търпението ми, приятел!

— Аз го заговорих — обади се жената. — Той просто си работеше. Зададох му един въпрос.