Дейвид Балдачи - Забравените

— Да, стига да не съм заета.

— Значи ще живееш вечно.

Усмивката й се стопи.

— Освен ако не бъда убита при изпълнение на служебния си дълг.

— Е, този риск винаги го има.

— Мисля, че важи и за теб — каза тя и спря очи върху белезите от огнестрелни рани на ръката и бедрото му.

— Ирак или Афганистан? — посочи ги тя.

Той отпи глътка вода и отвърна:

— И от двете места.

— Брат ми все още е там.

— Дано се върне жив и здрав.

— Дано.

— Ще се прибере ли скоро у дома?

— Съмнявам се. Решил е да изкара цялата служба.

— Няма да съжалява. Армията е добър работодател.

— Не си ли малко предубеден?

— Не малко, а много.

— Какви са плановете ти за днес?

— Ще отскоча до къщата на леля ми. Искам да проверя някои неща.

— Не го прави, Пулър — докосна лакътя му тя. — Знаеш какво е отношението на Бълок.

— С него се разбрахме. Нали ти казах, че снощи разговаряхме. В дома на Бетси. Оказа се, че го е завещала на мен, със съответните документи. Адвокатът й ми предаде ключовете.

— О — каза тя и отдръпна ръката си. — Това е чудесно. — Направи кратка пауза и добави: — Значи продължаваш да мислиш, че смъртта й все пак не се дължи на нещастен случай?

— Ако получа неоспорими доказателства за това, ти ще си сред първите, с които ще го споделя.

Прибраха се в апартамента, взеха по един душ и се преоблякоха.

Пулър направи кафе и й подаде една чаша. Излязоха да го изпият на терасата, наблюдавайки възхода на слънцето. Тя вече беше в униформа. Плажът долу бързо се оживяваше. Най-вече от семейства, които избираха места за слънчеви бани.

— Виждаш ли се тук за години напред? — попита той.

— Не съм мислила по въпроса. А ти? Имам чувството, че и ти ще останеш верен на Чичо Сам чак до края.

— Предполагам — сви рамене той.

— А след това? Все още ще бъдеш млад.

— Не знам.

— Би могъл да станеш ченге.

— Бих.

— Винаги ли си толкова словоохотлив? — усмихна се тя.

— В сравнение с обичайното ми поведение сега съм направо бъбрив.

Телефонът му зазвъня и го накара да погледне дисплея.

Беше Кристен Крейг от АКЛ. Дано да е открила нещо за онези, които ме следят, помисли си той.

— Пак работа, а? — подхвърли с леко разочарование Ландри.

— Аха.

Пулър напусна терасата и включи телефона.

— Здрасти, Кристи.

Но не беше Кристен, а непознат мъжки глас.

— Агент Джон Пулър?

— Кой се интересува?

— Интересува се полковник Питър Уолмси!

— Слушам, сър — отвърна Пулър и инстинктивно застана мирно, въпреки че разговаряше по телефона. — Какво мога да направя за вас, сър?

— Искам да знам защо се обръщаш към АКЛ за услуги, които нямат връзка с работата ти в ОКР, по дяволите! Да не би да смяташ най-добрата армейска лаборатория за свое лично владение?!

Пулър облиза устни, чудейки се какво да отговори.

— Имате предвид един мой телефонен разговор с госпожица Крейг? — попита с несигурен глас той.

— Точно него имам предвид! И най-вече молбата ти за проследяване на конкретен регистрационен номер! Чакам отговор и на един друг въпрос: защо сак с разузнавателно оборудване, собственост на армията, в момента пътува към военновъздушна база „Еглин“, където въпросното оборудване очевидно ще бъде използвано за несвързана с ОКР дейност?

По дяволите .

— Извинявам се за недоразумението, сър.

— На това му викаш недоразумение, така ли? Опитай друго обяснение, Пулър. В противен случай ще бъда принуден да повдигна официални обвинения срещу теб!

— В момента се намирам във Флорида, полковник Уолмси. Вчера забелязах, че съм следен от двама мъже с вид на военни, и помолих госпожица Крейг да използва средствата, с които разполага, за да провери дали въпросните мъже принадлежат към нашите служби. Помислих си, че най-лесният начин е посредством регистрационния номер на автомобила, който използват. Успях да се сдобия с него и го продиктувах на госпожица Крейг.

— Защо биха те следили военнослужещи, Пулър?

— Ако имах отговор на този въпрос, нямаше да замесвам госпожица Крейг.

— А сакът със специализирано оборудване?

— Той също има връзка с вашия въпрос, сър. Намирам се тук по семейни причини и затова не нося специализирано оборудване. Помолих да ми бъде изпратено такова, защото искам да бъда готов, в случай че започна разследване.

— А кога възнамеряваше да информираш прекия си началник за всичко това?

— Веднага след като бъда сигурен, че действително са замесени военнослужещи. Тук е мястото да подчертая, че поемам цялата отговорност, защото госпожица Крейг остана с впечатление, че съм ангажиран с официална мисия. Това не бива да се отразява в служебното й досие, сър.