Дейвид Балдачи - Забравените

— Не е толкова лесно, колкото изглежда.

— Тук си права. Дори не съм сигурен, че ще издържи тежестта ми.

Напуснаха апартамента и тръгнаха по коридора.

— Колко време ще тичаш? — попита тя.

— А ти колко време ще гребеш?

— Около четирийсет и пет минути.

— Значи и аз ще тичам толкова.

— После ще потренирам във фитнеса — предупреди го тя.

— Добре.

— И ти ли?

— И аз. Отдавна не съм го правил. Крайно време е да се стегна малко.

— Изглеждаш ми в добра форма.

Той задържа вратата на асансьора, за да я пропусне в кабината заедно с дългата дъска, после промърмори:

— Външният вид често лъже.

Пулър откри една по-твърда ивица пясък, подходяща за бягане. Това стана, след като изчака Ландри да свали тениската си и да нагази във вълните, бутайки дъската пред себе си. Броени секунди по-късно вече лежеше по корем върху нея и гребеше навътре, към по-спокойната вода. Там се надигна на коляно и продължи към дълбокото с удвоена енергия.

След известно време направи плавен завой и започна да се движи успоредно на брега, в същата посока, в която тичаше Пулър. В ранния час плажът беше почти пуст. Няколко мъже на средна възраст бяха пъхнали въдиците си в поставените специално за целта ПВЦ тръби и отпиваха кафе от термосите си. Успоредно с Пулър тичаше жена, която енергично размахваше ръце. Сякаш прави някакви терапевтични упражнения, помисли си той. Може би имаше проблем със ставите.

В противоположната посока бягаха мъж и жена, водени от строен ирландски сетер. Над прозрачнозелената вода кръжаха гларуси, търсещи закуска.

Той погледна часовника си, направи завой и пое обратно. Извърна очи към водата тъкмо навреме, за да види как Ландри последва примера му.

След двайсет и пет минути джогинг усещаше приятно затопляне. Белите му дробове работеха на сто процента, чувстваше всяко мускулче по краката си, а ръцете му енергично загребваха въздуха. По време на подготовката за армейски рейнджър беше пробягал хиляди километри. По-късно, вече в Специалните части, наблягаха повече на физическата издръжливост и боравенето с оръжие, като едновременно с това тренираха интензивно и вдигане на тежести. Това не беше проблем, защото бяха здрави като мечки. От силата и издръжливостта зависеше дали ще останат живи.

Точно четирийсет и пет минути по-късно Пулър спря на мястото, откъдето беше тръгнал. Започна да размахва ръце и крака, за да поддържа пулса си ускорен, докато тялото му постепенно се отпусне.

Ландри пресече пенестите крайбрежни вълни, изправи се и тръгна към брега. Там се наведе да вдигне тениската и хавлията от пясъка, нарами дъската и се насочи към Пулър.

— Имам нужда от едно бързо преобличане — задъхано рече тя. — Как беше бягането?

— Ами бягане като бягане — отвърна той. — Всички си приличат.

— Не изглеждаш много задъхан, въпреки че измина значително разстояние — отбеляза тя.

— Не беше кой знае какво. Доволна ли си от гребането?

— Много. Донесе ми просветление.

— Наистина ли? — скептично я изгледа той.

— Даде ми така желаното време за размисъл. Само аз, греблото и водата…

Насочиха се към високия блок.

— Ти размишляваше ли, докато тичаше? — попита след известно време тя.

— След твоето изявление мисля, че да.

— И?

— Ще ми трябва още време за размисъл.

На входа на блока тя се загърна с хавлията и го поведе към асансьорите.

Горе й трябваха пет минути за отмиване на солената вода и преобличане. Излезе от спалнята си с три четвърт черен клин и тясна тениска със спортен сутиен под нея. Носеше гуменки и къси чорапи. Влажната й коса беше стегната на тила с голяма зелена шнола.

Фитнесът в блока се оказа просторен и с добро разпределение. Оборудването беше отлично: комбинирани уреди на „Юнивърсъл“, щанги, тежести за краката, дъмбели, кардиозала с бягащи пътеки, крос-тренажори, степери и достатъчно празни пространства за групови упражнения.

Ландри избра един сложен апарат на „Юнивърсъл“, докато Пулър наблегна на лицевите опори и коремните преси, калистениката и серия от упражнения за крака, които натоварваха главно долната част на тялото му.

— Повечето мъже се фокусират върху бицепсите, но ти предпочиташ работата с краката — отбеляза тя, след като приключиха и тръгнаха към асансьора с малки бутилки минерална вода в ръце.

— Може би защото така и не се научих да тичам на ръце — отвърна той.

Тя се засмя.

— Всяка сутрин ли вършиш това? — полюбопитства той.