Дейвид Балдачи - Забравените

— Идва си за обяд, но този път не го направи — отвърна Исабел. — Прибира се към шест, но още го няма.

— Имаш ли телефон?

Момичето поклати глава.

— Кога излезе?

— Сутринта. Аз работих до късно в ресторанта, помагах на баба. Диего си беше тук да гледа Матео. Излязъл е още преди да стана. Баба също не го е чула. Много съм разтревожена.

— Снощи каза ли, че ще излиза рано?

Тя отново поклати глава.

— Обикновено ходи на плажа и продава разни неща на туристите. Понякога работи и за хотелите.

— Не е ли много малък за това?

Исабела го изгледа така, сякаш не е с всичкия си.

— Добре — отстъпи Пулър. — Ще се помъча да го открия.

После той огледа синините, които им бяха причинили бандитите.

— Да се е мяркал някой от онези типове, Исабел?

— Никой. Чух, че пак си ги набил. Заедно с приятелите им.

— Кой ти каза?

— Просто чух.

Пулър кимна.

— Ще ти взема телефон за еднократна употреба и ще вкарам в него личния си номер. По този начин ще поддържаме връзка, става ли?

Тя кимна.

Търсенето на телефон му отне половин час, но все пак завърши успешно. После се качи в тахото и потегли.

Диего ще трябва да почака, помисли си с въздишка той. Надяваше се да е добре, но имаше лошо предчувствие.

Двайсет минути по-късно Пулър спря пред кантората на Грифин Мейсън. На алеята беше паркирано същото инфинити.

Но вместо да паркира до него, той спря пред малка къща по-надолу по улицата. Отвори му красива руса жена на около четирийсет. Беше дребна, но с добре очертани форми. Носеше къса черна пола, черен чорапогащник и черно сако. Деколтето на бялата й блуза беше достатъчно изрязано, за да разкрие част от пищния бюст. Температурата продължаваше да се държи над трийсет, което означаваше, че облечената в черно дама положително се потеше под рамката на вратата. Да не говорим, че носеше и чорапогащник.

— Какво обичате? — попита тя.

— Казвам се Джон Пулър. Вчера имах среща със съседа ви, адвокат Мейсън, с когото обсъдихме един имотен проблем. Той не е мой адвокат, а на леля ми, която наскоро почина. Предложи ми да събера известни сведения за него, преди да реша дали да използвам услугите му.

— Гриф ме е посочил за референт? — пребледня жената.

— Точно така, мис Дауди. Изглеждате ми изненадана.

Пулър беше запомнил името й от рекламната табела до вратата, на която имаше нейна снимка и допълнението, че говори испански.

— Наистина съм изненадана — отвърна жената. — Освен това нямам време за приказки.

Тя понечи да затвори вратата, но Пулър вдигна пред очите й служебните си документи.

— Вчера пристигнах от Вашингтон — добави той. — Леля ми почина внезапно, а аз не познавам никого в този град. Просто се опитвам да изпълня дълга си към нея, но за тази цел ми трябват и някои сведения. Свикнал съм на това от службата си в армията. Ще ви бъда много благодарен за помощта.

— Моят син е във флота — каза жената.

— Моряците най-редовно ме вземат на автостоп — усмихна се Пулър и я погледна очаквателно.

Тя отмести очи към кантората на Мейсън.

— След двайсет минути имам среща за вечеря, но дотогава мога да отговоря на въпросите ви. Моля, влезте.

Минута по-късно седяха в офиса й, който се оказа много по-подреден от този на Мейсън.

— И тъй, както вече ви споменах, госпожо Дауди…

— Наричайте ме Шийла — предложи тя и извади дълга цигара. — Не се безпокойте, електронна е… Неочаквано се оказа, че проклетото нещо действа. Пуша от двайсет години, като през последната от тях използвам тази цигара с надеждата да прочистя дробовете си.

Пулър погледа парата, която се издигна от фалшивата цигара, а после каза:

— Както вече споменах, Шийла, търся известни референции за адвокат Мейсън. Предполагам, че го познавате.

— О, много добре познавам Гриф.

— Ще ми го препоръчате ли?

— Аз също съм адвокат и отлично знам, че ако кажа нещо лошо за някого, той винаги може да ме осъди. Особено пък Гриф.

— Това ми прилича на отрицателен отговор — подхвърли Пулър.

— Но напълно неопределен — веднага отговори тя.

— Значи не бихте го препоръчали?

Жената се облегна назад и започна да го оглежда.

— Коя е леля ви?

— Бетси Саймън.

— Не я познавам, но ако Гриф е имал грижа за имотите й, това със сигурност й е излизало доста скъпо. Все пак мога да ви дам един съвет: наблюдавайте разходите му като ястреб.

— Тоест това понякога е проблем при Мейсън?

— Не бих използвала думата „понякога“.

— Тогава защо хората ползват услугите му?