Дейвид Балдачи - Забравените

Да сложи край на тази дейност.

Да я спре окончателно.

Но още по-силно искаше да открие един човек.

Решил на всяка цена да избегне нормалния начин за влизане в „Сиера“, Пулър се възползва от противопожарната стълба до покрива, а от там се спусна през шахтата за обслужване на климатичната инсталация. Знаеше за шахтата от предварителното проучване на сградата, което за него беше задължително. Не след дълго се озова в коридора на третия етаж, който се оказа тъмен и пуст. Осветлението се изчерпваше с една мигаща и пропукваща луминесцентна тръба. Стаята му беше предпоследна в дъното, веднага след завоя. Приклекна в мрака, но не пропусна да се възползва от прибора за нощно виждане, закупен в центъра на Парадайз от магазинче, предлагащо полицейска екипировка. Естествено, това не беше най-качественият прибор на света, но все пак вършеше работа. Намести го пред очите си и мракът се превърна в зеленикава светлина, а неясните сенки придобиха отчетлив контраст.

Предполагаше, че противникът вече е готов за атака. Шестима срещу един беше сериозно предимство. Поне за хора като тях. Но Пулър беше превъзходен боец, обучаван за ръкопашен бой.

Разбира се, той не беше супермен.

Това не беше филм, в който използва чудотворна матрица, за да стигне до победата. Предстоеше му тежка юмручна схватка с доказани страхливци. Те несъмнено щяха да допуснат много грешки, но въпреки това шансовете им за победа бяха сериозни.

Той тежеше около сто килограма, а общото тегло на мъжете, срещу които му предстоеше да се изправи, със сигурност надвишаваше петстотин. Те разполагаха с дванайсет юмрука и още толкова крака, срещу които той имаше само своите два чифта.

Шестима срещу един в ръкопашен бой означаваше само едно: неизбежно поражение. Независимо колко си добър и какви леваци са шестимата. Пулър беше в състояние бързо да отстрани трима, дори четирима. Но все някой от останалите двама или трима щеше да има късмета да му нанесе нокаутиращ удар. Което означаваше край на мача. След тежките бухалки и тръби най-вероятно щяха да го довършат с изстрел от упор.

Ако човек има избор — а понякога се случва и това, — истинският майстор на ръкопашния бой ще приеме предизвикателството само ако условията са благоприятни за него.

Пулър не разполагаше с много време, тъй като противниците му съвсем скоро щяха да разберат, че не е в стаята си. Тогава щяха да бъдат изправени пред избор: или си тръгват, за да се върнат по-късно, или остават да го чакат в засада. Но за засадата бе нужно пространство и той разчиташе именно на това. Защото пространството означаваше, че шестимата нападатели трябва да се разделят.

По този начин шестимата ставаха четирима, трима, двама, а дори и един.

Разделяй и владей.

Това беше неговото условие да се включи в мача. Щеше да бъде чудесно, ако другият отбор го приемеше. А нещо му нашепваше, че ще стане точно така.

Един добре обмислен периметър не предлага почти никакви възможности за пробив. Но броени секунди по-късно той разбра, че този съвсем не е добре обмислен. Което означаваше сравнително лесен пробив.

Двамата мъже стояха в средата на коридора съвсем открито, без никакви опити да скрият присъствието си. Единият държеше бухалка, а другият — пистолет. Разговаряха помежду си тихо, но съвсем спокойно. Изглеждаха доста самонадеяни. Този с бухалката я въртеше като палка, а другият държеше пистолета си небрежно, с цевта надолу. Четири пръста около ръкохватката, а показалецът му беше далече от спусъка.

Казано иначе, оръжията им бяха безполезни.

Никой от двамата не реагира, преди единият от тях да изпусне бухалката. Последва удар в корема с дебелия й край, който го запрати на пода. Другият вдигна пистолета, но не стреля, тъй като изведнъж се оказа, че оръжието вече не е у него.

Хванал го за цевта, Пулър заби ръкохватката в слепоочието му. Мъжът се просна редом с партньора си върху протритата пътека, изпъстрена с петна от повръщано. А самият партньор получи една превантивна бухалка в главата, тъй като правеше някакви опити да се надигне.

Атаката продължи не повече от пет секунди. Бухалката влезе в действие почти едновременно с движението, с което измъкна пистолета от ръцете на другия. Единственият шум беше от падането на телата им.

Пулър остана леко приклекнал с бухалка в ръка. Свободната му длан лежеше върху ръкохватката на собственият му М11. Другия пистолет изрита встрани веднага след като измъкна пълнителя и изхвърли патрона от цевта. Не обичаше да стреля с чужди оръжия, защото зле поддържаният пистолет можеше да причини по-големи проблеми на стрелеца, отколкото на мишената.