Дейвид Балдачи - Забравените

За миг очите на Пулър се спряха на междинната врата, отвъд която долиташе мощно хъркане. Явно гигантът се радваше на здрав сън. Но нещо му нашепваше, че е в състояние да се събуди и да ликвидира евентуален нападател в рамките на две секунди. В крайна сметка реши, че ще бъде прекалено сложно, ако го включи в разговора с Ландри.

— Бяха осем глупаци — промърмори той. — Когато не можеш да го използваш, оръжието става абсолютно излишно.

— Доколкото си спомням, каза, че нападателите на момичето са били трима.

Пулър кимна и махна към телата на Белия, Чернокожия и Латиното.

— Бяха ей тези идиоти. Момичето е твърде уплашено и няма да повдигне обвинения. Но аз с удоволствие ще го направя. Едва ли са се озовали тук, за да ме поздравят с „добре дошъл“. Мисля да ги обвиня най-малко в опит за убийство… — замълча за момент, после добави: — Съмнявам се, че имат разрешителни за тези пищови. Познаваш ли някой от тях?

Ландри измъкна малко фенерче от джобчето на суичъра си. Силният лъч се плъзна по лицата на мъжете.

— Тези двамата — кимна тя, махайки с ръка към Белия и Чернокожия. — Не знам дали са част от някоя местна банда, но имат полицейски досиета.

— Едни хора ми казаха, че са прекалено тъпи и ненадеждни, за да ги вземат в някоя банда — рече Пулър.

— Кои хора?

— Мои секретни източници.

— Тук си малко повече от дванайсет часа — подозрително го изгледа тя. — Кога успя да се сдобиеш със секретни източници?

— Познай.

— Ще повикам транспорт да вдигне тези нещастници.

— Добре.

— После ме чака яко писане.

— Бас държа, че е така.

— Но то може да почака до сутринта.

— Оценявам жеста.

— Имаш ли друго място за спане?

Пулър се замисли. Къщата на леля му беше един вариант, но той продължаваше да я смята за необработено местопрестъпление. Дори една нощ в нея можеше да повреди важни улики. Нещо, на което не беше готов, въпреки че предлагаше определени удобства.

— Ще спя в колата — рече той.

— В корвета? — учуди се тя.

— Не. Вече имам друг превоз. Прецених, че една спортна кола се набива на очи повече от необходимото.

— Имаш право.

— По тази причина ще нощувам в новата си кола.

— Направо на улицата?

— Какво лошо? Нали вие имате грижата за сигурността?

— Току-що си пребил осем жители на Парадайз, Пулър. Сигурна съм, че те всички имат достатъчно роднини и приятели, които изгарят от нетърпение да ти устроят малък реванш. Ще тръгнат да те търсят, независимо дали ще спиш в колата си или в някой евтин мотел.

— Мога да взема назаем едно одеяло и да спя на плажа — подхвърли той.

— Защо се правиш, че не разбираш какво ти говоря? — нервно отвърна тя. — Ако те спипат, ще те убият!

— Да имаш някакви други оферти? Честно казано, моите идеи се поизчерпаха…

В очите на Ландри се появи първо несигурност, а след това и неудобство. Промяната в поведението й пробуди любопитството на Пулър. Какво ли ще изтърси? — запита се той.

— Можеш да дойдеш у дома — промълви тя, после побърза да добави: — Само за тази вечер.

— В Парадайз ли живееш?

— Всъщност не. Но съм съвсем близо, в Дестин.

— А защо не в Парадайз?

— Честно казано, гледката в Дестин ми харесва повече, а разстоянието до там е едва петнайсет минути. Но те са много важни минути, особено за теб. Съмнявам се, че роднините и приятелите на тези хора ще те потърсят там.

— Не е нужно да се ангажираш с мен.

— Знам. Предлагам ти, защото искам да ти помогна.

— Изобщо не ме познаваш.

— Вече ти споменах, че брат ми служи в армията. Помолих го да те провери. Каза, че никога не е виждал толкова безупречно досие. Единствената ти черна точка е, че не си постъпил в Уест Пойнт. Накрая брат ми добави, че баща ти е нещо като Патън и Шварцкопф, взети заедно.

— Няма как да го отрека, макар че повече прилича на генерал Патън — и той като него раздава шамари в болницата.

— Значи ще дойдеш?

— Добре. Но само за една нощ.

— Само за една нощ — повтори тя, после измъкна джиесема си и повика полиция, плюс линейки за осем сериозно пребити мъже.

Приключи с разговора, прибра телефона и подхвърли:

— Бълок със сигурност ще поиска да си поговорите за това, което заварих.

— Дума да няма. Всъщност ние с него вече се видяхме тази вечер.

— И не ти откъсна главата?

— Напротив. Мисля, че стигнахме до споразумение.

— Ясно. Но не разчитай много на него, особено след като види това тук…

— Сигурно е така — сви рамене Пулър.

— Доколкото мога да преценя, това е нов рекорд в историята на Парадайз.