Дейвид Балдачи - Забравените

Натисна спусъка и пропусна мишената с най-малко метър и половина.

Не получи шанс да стреля втори път.

Първият удар изби пистолета от ръката му.

Вторият го вдигна във въздуха.

Третият беше просто потвърждение, че двубоят е приключил.

Пулър започна да се надига, усещайки как дишането му се нормализира. И тогава го усети.

Светлина.

Телесна топлина.

Очи, заковани в него.

От междинния портал.

Обърна се.

Мъжете бяха двама. Дребни латиноамериканци. В ръцете си държаха компактни 9-милиметрови пистолети, които сочеха право в главата му. От това разстояние два пистолета нямаше как да пропуснат.

Това беше истинският ариергард, за който не беше помислил.

Наказателният отряд се състоеше от осем души.

А не от шест.

Беше се прецакал по непростим начин.

А наказанието за това беше кристално ясно.

Смърт.

За пръв път в живота си виждаше хора да летят свободно във въздуха.

Или поне така изглеждаше.

Краката им се отлепиха от пода с такава лекота, сякаш бяха завързани със струни за пиано, а някой отзад беше включил лебедката.

В следващия миг главите им се сблъскаха, издавайки звук като ударили се един в друг големи пъпеши. Пулър получи възможност да наблюдава как последиците от жестокия удар се отразяват в очите и разкривените им усти. Очите се подбелиха, от устите излетяха писъци. После споменатите органи се затвориха. Но само за миг тъй като устите отново зинаха, въпреки че телата им рухнаха на пода като прекалено тежък баласт. Пистолетите глухо изтропаха и се плъзнаха встрани. От отворените усти рукна кръв, причинена от прехапаните езици.

Зад двамата дребни мъже се очерта гигантската фигура на мъжа, когото Пулър вече беше виждал два пъти. По всичко личеше, че ариергардът беше допуснал непростимата грешка да използва без разрешение стаята на гиганта. Нямаше друго обяснение за действията, които беше предприел.

Изправи се и заби поглед в непознатия мъж. Пистолетът М11 леко потрепваше в ръката му. Гигантът не беше въоръжен, но въпреки това изглеждаше смущаващо опасен и абсолютно спокоен. Очите му открито посрещнаха втренчения поглед на Пулър.

— Благодаря — промълви той.

Гигантът не отговори. Погледна за миг оръжието в ръката му — сякаш се питаше дали то е заплахата, с която остава да се справи. После опря огромния си ботуш върху единия от рухналите латиноамериканци и силно го тласна напред. Тялото се плъзна навътре в стаята. Миг по-късно към него се присъедини и другото.

Гигантът гледаше Пулър.

Пулър гледаше гиганта.

— Следващия път ще гледам да не вдигам толкова шум — промърмори Пулър.

Стори му се, че устните на огромния мъж се разтеглиха в нещо като усмивка, после вратата се затръшна. Секунди по-късно отвъд нея се разнесе скърцането на пружини. Явно човекът беше решил да си легне, приключил с един незначителен инцидент.

Пулър прибра пистолета в кобура, но миг по-късно светкавично го измъкна, откри мишената и се приготви да стреля.

— Аз съм, аз съм!

Срещу него стоеше Черил Ландри с вдигнати ръце, едната от които държеше пистолет.

Пулър бавно свали оръжието и отмести прибора за нощно виждане.

— Извинявай — промърмори той.

Тя бавно огледа пръснатите из стаята човешки тела.

— Какви ги вършиш, да те вземат мътните? В коридора има още трима!

— Карах наред — отвърна Пулър и прибра пистолета.

— Добре че се сети да ми се обадиш. Съжалявам, че закъснях.

— Можех да те изчакам, но прецених, че ще е най-добре да се оправям сам. И без това не можеше да ми помогнеш.

— Все пак можеше да изчакаш! — намръщено рече тя.

— Това си е моя битка. Нямаше смисъл да те забърквам. Но сега вече можеш да се включиш в разчистването.

— Да разбирам ли, че се съмняваш в способностите ми?

— Ти си ченге, Ландри. Ако се беше включила в малкия ми спор с тези смешници, със сигурност щеше да пишеш обяснения до края на дните си. А с кариерата ти щеше да е свършено. За останалото обаче наистина можеш да ми помогнеш. Ще добавя, че много рядко правя подобни признания…

Тя прие думите му със смесени чувства. После леко въздъхна и прибра пистолета си в кобура. Не беше с униформа. Носеше дънки, маратонки с черни подметки, черна тениска и сив суичър.

Пулър я остави да приключи с преброяването.

Петима тук, трима в коридора.

— Справил си се сам с осем души?! — недоверчиво подхвърли тя, а след това огледа пистолетите, бухалките и желязната тръба. — На всичкото отгоре въоръжени?