Дейвид Балдачи - Забравените

Той машинално отброяваше секундите. Двама неутрализирани, оставаха още четирима. Стаята му беше непосредствено след завоя на коридора. Нещастниците в краката му бяха фронтовата линия. Допускаше, че зад тях дебне още един човек, поел ролята на допълнително препятствие. А на кота нула го очакваха последните трима, за да довършат акцията.

Промъкна се напред, протегна шия да надникне зад завоя и веднага се дръпна. Тук мракът беше почти непрогледен, тъй като някой беше развъртял крушката.

Добра тактика, помисли си той. Но приборът за нощно виждане беше достатъчно основание да предпочете тъмнината.

Третият мъж беше избрал позиция някъде по средата на пътя до стаята му, най-вероятно в плитка, но достатъчно тъмна ниша. Въоръжен с пистолет, бухалка или желязна тръба. Пулър имаше право на избор. Първият вариант беше да се стрелне напред и да го докопа, преди да успее да реагира. Вторият беше да се промъкне и да го ликвидира без никакъв шум.

Той без колебание избра втория.

Просна се по корем и запълзя напред, както го беше правил в блатата на Флорида и пясъците на Ирак, облечен в униформата на рейнджър. Даваше си сметка, че когато е в засада, противникът най-често е заел полуприведена стойка и гледа към някаква точка на нивото на очите си или малко по-високо. Такава е човешката природа. Единствено отлично тренираният боец ще очертае въображаемата вертикална права между тавана и пода, отчитайки съвсем ясно, че един опитен нападател е в състояние да го атакува от произволно избран ъгъл. Същевременно обаче най-очевидният ъгъл никога не е и най-предпочитаният.

Спря на трийсетина сантиметра от мъжа, който въртеше очи във всички посоки. Изчака погледът му да се измести встрани и стовари бухалката върху темето му. Рукна обилна кръв. Кожата там винаги кърви много. А този нещастник щеше да помни до края на дните си главоболието, което щеше да усети веднага след като се свести.

Нито един от тримата му противници до момента не получи смъртоносен удар. Пулър прекрасно знаеше колко сила е нужна за счупването на човешки череп. И без колебание прибягваше до нея — например срещу изверги, решили да изнасилят момиче пред очите на малкото му братче. Но тези тук бяха само част от бригада за възмездие. Което, естествено, не им пречеше да бъдат по-гадни от тези, които вече беше елиминирал. Ала той все пак щеше да им даде шанс просто за да разпространят мълвата, че за местните бандити ще е най-разумно да го оставят на мира.

Този пред него беше избрал метална тръба. Пулър я вдигна и продължи пътя си.

Трима неутрализирани. Оставаха още толкова. Шансовете му рязко нараснаха и на практика се изравниха с онези, които беше имал в коридора. Освен това тройката неутрализирани бяха част от бригадата за възмездие, което означаваше, че другите трима са изнасилвачите. Същите, които не бяха пропуснали да смажат от бой Исабел и малкия Матео.

Беше време да помисли за увеличаване на ударната мощ.

С няколко скока преодоля останалата част от разстоянието до вратата, която се оказа леко открехната. Поклати глава на тактиката, избрана от противника. Открехнатата врата беше като червен флаг, който предупреждаваше: „Хей, внимавай, ние сме тук и те чакаме!“.

Нормалната реакция беше да я подмине и да се шмугне в съседната стая, за да атакува през междинния портал. Което означаваше, че изненадата ще е изцяло негова, когато бъде посрещнат с дъжд от куршуми.

Представи си, че групичката е заела позиция пред въпросния портал, но едва ли е достатъчно фокусирана. Те просто не допускаха, че Пулър ще преодолее засадата в коридора по толкова безшумен начин. Бяха предпочели да останат в ариергарда с надеждата, че той изобщо няма да стигне до тях. Никак не им се щеше отново да се озоват очи в очи с него. Нормално след толкова бой.

Най-вероятно играеха карти или се наливаха с бира за кураж. А може би пушеха и зяпаха през прозореца. Изобщо поведение, което няма нищо общо с професионализма.

Блъсна вратата на стаята си с такава сила, че тя се откачи от пантите. Пред очите му се появиха две неясни фигури. Бяха се събрали пред свързващия портал, както очакваше. Желязната тръба ги помете с един удар. Белия рухна на леглото. Този път можеше и да е мъртъв. Чернокожия отлетя към прозореца, разби стъклото и увисна над перваза.

Остана само Латиното.

Беше се сврял в далечния ъгъл на стаята и по всичко личеше, че е готов да напълни гащите. Намираше се на около два метра от Пулър с пистолет в ръка. Но в полумрака и под влиянието на адреналина това разстояние му изглеждаше като два километра.