Дейвид Балдачи - Забравените

Армията на Съединените американски щати.

Стигна до джипа, отключи и се разположи на задната седалка. Нуждаеше се от малко време за размисъл.

Ситуацията придобиваше съвсем друг вид, в случай че двамата мъже в крайслера са окажеха бивши военни. Смяната на превозните средства изобщо нямаше да му помогне. Със сигурност бяха в състояние да го гръмнат още преди да посегне към оръжието си.

Въпросът беше защо го следят — в случай че бяха на действителна служба.

А ако не бяха, въпросът пак си оставаше.

След събитията в Западна Вирджиния беше напълно възможно армията да го е поставила под наблюдение. Реши да провери дали е така и отново набра номера на Кристен Крейг.

Тя очевидно беше запомнила номера му, защото вместо „ало“ директно попита:

— Май вече започвам да ти липсвам, а?

— Винаги ми липсваш.

— Ти изобщо спиш ли? Сериозно те питам.

— Я виж ти кой ми говори за сън.

— Научих какво е станало в Западна Вирджиния. Не от официалната версия, защото такава няма. Просто отчетох някои неща, прозиращи между редовете. Мисля, че имаш право да отсъстваш малко, а дори и да се вземеш отпуск.

— В момента съм в отпуск — отвърна Пулър, замълча за момент и добави: — Е, не съвсем…

— Готова съм да впиша поредната ви мисия, шефе. Айпадът е пред мен.

Пулър неволно се усмихна. Наистина си падаше по тази жена. Ако не беше омъжена, положително би я поканил на среща.

— Искам да ми провериш един регистрационен номер.

— Добре. Обикновено не се занимавам с такива неща, но има хора, които ще свършат работата.

— А имаш ли хора, които могат да го направят веднага?

— Знаеш процедурата. Някъде по веригата винаги има работари от Министерството на отбраната, които будуват и чакат нареждания.

— Двама от тях си разговарят в момента — подхвърли Пулър.

— Ще се погрижа да стане по най-бързия начин — обеща Кристен. — А сега ми кажи в какво си се забъркал.

— Защо?

— За в случай, че ти видят сметката и някой прояви интерес как използвам работното си време. Подозирам, че това няма нищо общо с военните.

— Допреди пет минути и аз мислех така, но вече не съм толкова сигурен. Всичко започна с едно писмо от леля ми, в което тя твърди, че нещата в Парадайз, Флорида, не изглеждат наред. Веднага след това научих, че тя е починала при съмнителни обстоятелства.

— Господи, Пулър. Много съжалявам.

— Аз също. Веднага пристигнах тук, но само за да открия, че нещата стават още по-объркани.

— Това има ли нещо общо с регистрационния номер?

— Засега не знам. Просто двама мъже са решили да ми се бъркат в работата и ме следят. Описанието, което получих, ме навява на мисълта, че някога са носили униформа, а може би все още е така.

— Това не ми харесва.

Гласът й се промени. Игривостта бързо изчезна, заменена от загриженост.

— И на мен.

— Имаш ли подкрепления?

— Вече ти казах, че съм във ваканция.

— В такъв случай трябва да прекратиш ваканцията си и да се залавяш за работа! Говоря сериозно, Пулър. Веднага намери някой, който да ти пази гърба!

— Добър съвет. Мисля да се възползвам от него. А междувременно ти виж какво можеш да направиш. Утре по обед отивам да прибера сака, както се договорихме.

— Ще направя всичко, което мога.

Той изключи телефона, нагласи будилника в главата си и затвори очи. Пръстите му останаха на ръкохватката на пистолета M11. Само така можеше да бъде сигурен, че в рамките на три секунди ще успее да се събуди, да се прицели и да стреля срещу всеки, който направи опит да му причини зло. Не успееше ли, щеше да е мъртъв. Така стояха нещата.

Събуди се на задната седалка на тахото малко преди да изтекат обичайните два часа. Няколко секунди по-късно беше готов за действие. Минаваше един след полунощ — много подходящо време да се случи нещо. Както военните, така и ченгетата обичаха да нанасят ударите си нощем. Защото беше доказано, че тогава мишените са уморени и са в леглото — често без пряк достъп до личното си оръжие.

Но, както се оказа, дори и тъпите престъпници бяха оценили предимствата на нощното нападение.

Само десет минути по-късно Пулър получи възможност да се увери в това.

По тротоара маршируваха Белия, Черния и Латиното, придружени от трима приятели. Явно бяха избрали оптималния вариант: шестима срещу един. За Пулър тази математика беше малко сбъркана, но това вероятно се дължеше на по-високите му критерии. Всъщност не вероятно, а със сигурност .