Дейвид Балдачи - Забравените

Оказа се, че и тази нощ е така. Кристен вдигна на второто позвъняване и той набързо й обясни за какво става въпрос.

— Утре сутринта имам пратка за „Еглин“ — отвърна тя. — Ще сложа сака ти в самолета. Ако се разходиш до там утре по обед, със сигурност ще го получиш.

— Ти си светица, Кристен!

— Не забравяй да кажеш това и на шефа ми.

После накратко му обясни какво трябва да направи, за да си прибере сака, а след това любопитно подхвърли:

— Наистина ли си на място, което се нарича Парадайз?

— Наистина.

— Но молбата ти за спешно изпращане на оборудването означава, че това място не отговаря на името си, така ли?

— Дедуктивните ти способности могат да се сравняват единствено с начина, по който вършиш чудеса.

— Ако продължаваш да ми правиш такива комплименти, като нищо ще взема да им повярвам — засмя се Кристен и прекъсна връзката.

Пулър прибра телефона в джоба си и включи на скорост.

Работата му за тази нощ все още не беше приключила.

Пулър предварително беше проучил, че местният офис на „Херц“ за коли под наем е отворен до единайсет вечерта. Спря отпред и само за няколко минути успя да смени корвета с един джип тахо. Човекът зад гишето остана леко изненадан от решението му, което беше доста необичайно за курортен град на брега на океана, но усмихнато му подаде ключовете.

— Желая ви много приятно прекарване, сър.

— Благодаря.

След това Пулър се отби в един магазин за плажно облекло и си купи бейзболна шапка с надпис „Парадайз завинаги“, слънчеви очила и маратонки. Разбира се, за подвизаването на плажа джапанки или сандали щяха да му свършат по-добра работа, но с тях не можеше да се тича. Или можеше, но бавно и за кратко време.

Освен това си взе няколко тениски и туристически къси панталони с дълбоки джобове, които побираха големи неща, включително оръжие. Използва пробната на магазина да се преоблече, нахлупи бейзболната шапка и пъхна пистолета си в един от удобните джобове.

Физиката му беше достатъчно внушителна, за да го откроява сред тълпата, но повечето хора просто бяха лишени от наблюдателност. Облечен в новата си премяна, той спокойно можеше да мине покрай Белия, Чернокожия и Латиното, които със сигурност нямаше да му обърнат внимание. Поне се надяваше да е така.

Пулър паркира на две пресечки от „Сиера“, но на същата улица. Тя беше видимо оживена въпреки късния час. По-оживена дори от крайбрежния булевард. По платното фучаха коли, викаха и тичаха хора. Нямаше как да се разбере дали бягат от някакви неприятности, или са тръгнали да ги създават.

Диего беше обяснил, че къщата, в която живее със своята abuela , се намира малко по-надолу от „Сиера“.

Пулър погледна часовника си и известно време наблюдава улицата. Предполагаше, че в този час на нощта неговите познати от пансиона — Белия, Чернокожия и Латиното — вече са се свестили, събрали са си акъла, доколкото го имат, и вече са поели по пътеката на отмъщението. При всички случаи бяха разузнали наоколо и вече знаеха, че е отседнал в „Сиера“ и се придвижва с лъскав корвет. Това обясняваше защо го беше заменил с тромавия и грозноват джип. Освен това тахото разполагаше с много по-голямо вътрешно пространство, което може би щеше да му потрябва. Най-вече за обемистия сак със специалното оборудване, който едва ли щеше да се побере в багажника на корвета. За така желаното отмъщение тримата му нови приятели положително се бяха подсигурили със сериозно подкрепление, убедени, че само техните усилия няма да бъдат достатъчни. Още повече че вече бяха уплашени до смърт и ближеха раните си.

Този път май щеше да се стигне до размяна на куршуми, а не на юмруци.

Но преди да се изправи срещу тази заплаха, Пулър искаше да провери и нещо друго.

Пое надолу по улицата, подмина „Сиера“ и почти се сблъска с някакво хлапе, изскочило срещу него. Бързо протегна ръка и успя да предотврати падането му.

— Добре ли си?

Дребничкото лице на момчето беше разкривено от гняв. От устата му изригна пълноводен поток обидни епитети.

— Ще ми кажеш ли къде живее Диего?

Хлапакът продължаваше да бълва ругатни на някакъв миш-маш между английски и испански.

Пулър извади банкнота от пет долара и я размаха под носа му.

— Това може да е твое — хладно подхвърли той. — Другият вариант е да потърсиш сапун, за да измиеш мръсната си уста.

— Оная, синята — осъзна се хлапакът и махна надолу по улицата. — На втория етаж.

После дръпна банкнотата от пръстите на Пулър и побърза да изчезне.