Дейвид Балдачи - Забравените

— Но лошите май са били повече, особено последният…

— Е, да.

— А какво беше психическото й състояние? Беше ли депресирана, гневна, разтревожена?

— Не повече от обикновено. Вече доста време се грижа за възрастни хора и съм наясно, че емоциите им се движат в широк диапазон. Сутрин са в добро настроение, но с наближаването на нощта постепенно униват. Поне такива са моите впечатления.

— Тя шофираше ли? Или ти я возеше?

— Аз най-често изпълнявах поръчките й. Ходех до магазина, до аптеката… Ей такива неща.

— С нейната кола?

— Не, използвам моята. Компанията, за която работя, не ни позволява да караме колите на клиентите си. По застрахователни причини.

— Значи тя е шофирала сама, така ли?

— Не и когато съм била тук.

— А колко често беше това?

— Два-три пъти седмично.

— Всяка седмица?

— Обикновено да.

— Винаги с преспиване?

— Не, по-скоро обратното. Никога не го е изисквала от мен.

— Кога си тръгваше?

— Някъде към девет.

— Тоест няма как да знаеш, ако е излизала с колата след този час?

— Да, но защо ще изкарва колата толкова късно? Къде би могла да отиде?

— Не питаш когото трябва. Аз току-що пристигнах и все още не познавам града. Я ми кажи, къде би могла да отиде, да речем, в радиус от седем-осем километра?

Райън се замисли.

— Ако поеме на юг, ще стигне до брега на океана — започна да изброява тя. — На север най-вероятно ще опре до залива Чоктахачи. Тази част на Емералд Коуст е дълга, но тясна, оградена и от двете страни с вода.

— А на изток и запад?

— На запад ще стигне до дигите, но само по черни пътища. Ако обаче хване магистрала 98, ще се насочи на северозапад към Дестин.

— А на изток?

— Натам са Санта Роза Бийч, Сийсайд и Панама Сити, но разстоянието е доста по-дълго от седем-осем километра.

— Нещо интересно в тази посока?

— Плажове. Много плажове. Дължината на Емералд Коуст е повече от сто и шейсет километра. На запад е военновъздушната база „Еглин“, а източно от Панама Сити има още една — базата „Тиндал“.

— Май в този район има много военни бази — отбеляза Пулър.

— Като военен ти би трябвало да си наясно.

— Ами да. Например „Пенсакола“, където пилотите на ВМС се учат да летят. Плюс „Хърлбърт Фийлд“, въпреки че тя е част от „Еглин“. Между другото, точно там е базиран и щабът за специални операции на ВВС…

— Очевидно знаеш много повече от мен — отбеляза момичето.

— Едва ли е повече. Аз служа в пехотата, докато ВВС оперират на доста по-голяма височина.

— Ясно. Пак ще повторя, че много съжалявам за леля ти.

— Извинявай, че те изплаших. Високо ценя всичко, което си вършила за Бетси.

Той я изпрати до вратата и включи външното осветление. Райън се насочи към колата си, паркирана на алеята. Син форд фиеста с яко огъната дясна врата.

Когато момичето потегли, Пулър зърна патрулната кола, която изскочи от далечния край на улицата, и веднага си даде сметка, че благодарение на външното осветление със сигурност прилича на крайпътен билборд.

Патрулката направи остър ляв завой в алеята и шофьорът включи прожекторите на покрива.

Пулър остана на място. Началникът Бълок слезе от колата и тръгна към него с ръка на кобура.

Бълок спря на метър и половина от верандата.

— Ще благоволиш ли да обясниш какво търсиш тук, по дяволите? — изръмжа той към Пулър, който съобразително беше пристъпил крачка напред. — А после се опитай да ми дадеш основателна причина да не те арестувам на място!

Пулър вдигна връзката ключове и ги размаха над главата си.

— Получих ги от адвоката на леля ми — отвърна той, а после вдигна пред очите на началника и копието на завещанието. — А тук пише, че къщата е завещана на мен. Ако не вярваш, можеш да позвъниш на адвоката.

Бълок направи крачка напред, грабна документа от ръцете му и го поднесе под светлината на лампата. После го нави на руло и го тикна обратно в ръцете на Пулър.

— Не съм адвокат, но по всичко личи, че си се сдобил с къща — изръмжа той. — Но откъдето и да го гледам, това си е основателен мотив за убийство.

— С една малка подробност — в деня на смъртта й съм бил на хиляди километри от Флорида.

— Можеш ли да го докажеш?

— Да, ако се наложи. Но я ми кажи, защо ми е да я убивам, ако съм знаел, че наследявам къщата? И защо изобщо да се появявам тук, след като ти дори не си подозирал, че съществувам?

— Може би си глупак.

— Това ще трябва да го провериш в армията.

— Докато си в Парадайз, ще проверявам когото и каквото си искам.