Дейвид Балдачи - Забравените

— Кратко пътуване — отбеляза Пулър. — Случайно да знаете докъде?

— Знам — кимна Сладкиша. — Попитах Джери и той ми каза, че я закарал до една пощенска кутия в центъра. Искала да пусне писмото си лично.

Нямаше съмнение за кое писмо става въпрос.

— Но защо не го е пуснала в кутията, която е точно отсреща? — попита той.

— Защото от нея прибират пощата много рано. Джери каза, че онази кутия се опразва последна и пощата потегля още същата вечер.

Изпраща писмо и малко след това е мъртва, помисли си Пулър.

Без да чака подкана, Сладкиша извади поредната визитка от чекмеджето и му я подаде.

— Благодаря — прибра я Пулър. — Леля ми имаше ли навик вечер да излиза сама в задния си двор?

— Обичаше да седи на пейката край фонтана, но обикновено денем, заради слънцето. За през нощта не знам. Нямах представа какво прави след залез-слънце. Но по принцип си лягаше много по-рано от мен. Аз обичам да се мотая из къщата, а и често излизам. Може би няма да повярвате, но тук хората под осемдесет се възприемат като „младежи“, които редовно излизат и се забавляват.

— Забелязахте ли нещо подозрително вечерта, преди да я откриете във фонтана? Хора, шум, някаква суматоха?

— За съжаление точно тогава бях на гости при приятели, които живеят в другия край на града. Прибрах се късно, всичко изглеждаше нормално.

— Как беше облечена, когато я открихте? С пижама или с нормални дрехи?

— С нормални дрехи.

— Това навежда на мисълта, че може би е умряла предишната вечер. Още преди да си легне.

— Възможно е — колебливо кимна Сладкиша.

— А да е споделяла с вас нещо, което я тревожи? Имам предвид последните няколко дни преди смъртта й.

— Какво например? — любопитно вдигна глава Сладкиша.

— Всичко, което ви се е сторило необичайно. Име, събитие… Или нещо, което е видяла, може би през нощта?

— Не — решително поклати глава Сладкиша. — Наистина ли е имала поводи за безпокойство?

— Мисля, че да — бавно отвърна Пулър. — При това съвсем основателни.

Седнал в наетата кола, Пулър се обади на съдебния лекар Луиз Тиминс, а след това и на адвоката Гриф Мейсън. Активно практикуващ медик, Тиминс се оказа заета с пациенти до шест следобед, а Мейсън не беше в кантората си. С докторката се разбраха за среща в седем в едно от близките кафенета, а на адвоката остави съобщение да му се обади.

След това се свърза с таксиджията Джери, който потвърди думите на Сладкиша и добави:

— Стори ми се уморена и разтревожена.

Пулър прекъсна връзката и се замисли върху казаното от Сладкиша. Раменете сковани, ръцете в нормално състояние. Вкочаняването започваше от горе надолу и след това се разпростираше към крайниците, а после изчезваше по обратния път. Но при Бетси смъртта не беше настъпила толкова отдавна, че процесът да приключи.

Зае се да изчислява предполагаемия час на смъртта. Писмото бе пуснато в шест следобед, а мъртвото й тяло бе открито в единайсет на следващата сутрин. Не допускаше, че е умряла веднага след като се е прибрала от краткото пътуване до пощенската кутия. Най-вероятно смъртта бе настъпила по-късно вечерта. Скованите рамене свидетелстваха, че вкочаняването е започнало съвсем скоро. Това означаваше, че Сладкиша е открил тялото й някъде между дванайсет и четиринайсет часа след настъпването на смъртта. Поради жегата и влагата във Флорида, които несъмнено бяха ускорили разлагането, той спокойно можеше да допусне, че този срок е бил още по-кратък, но в момента важното беше, че разполага с часова рамка, върху която да базира разследването си.

Ако Сладкиша бе открил тялото малко след единайсет сутринта, смъртта най-вероятно беше настъпила някъде около десет предишната вечер. Или четири часа след пускането на писмото.

Погледна часовника си. Минаваше три следобед, а той все още не беше потърсил място, на което да отседне. Беше крайно време да си намери легло.

Забеляза колата в момента, в който включи на скорост. Беше паркирана до отсрещния тротоар, през четири-пет коли от него. Бежов крайслер седан с регистрационен номер от Флорида, който започваше с буквите ZAT, но цифрите бяха зацапани с мръсотия, вероятно умишлено. Причината да му направи впечатление беше фактът, че малко по-рано същата кола беше паркирана пред погребалната агенция.

Докосна газта и корветът бавно се отлепи от тротоара. Погледна в огледалото точно навреме, за да види, че крайслерът също потегля.

Е, и това е напредък, помисли си той. Някой се интересуваше от него. Извади телефона си и щракна отражението на крайслера в огледалото. В него имаше двама души, но слънцето му пречеше да види повече детайли.