Дейвид Балдачи - Забравените

Един двоен тур по крайбрежния булевард беше достатъчен да установи, че никой от разположените там хотели не е по джоба му. Това го принуди да обърне гръб на океана и да потегли към вътрешността на градчето, оглеждайки го квартал по квартал. Но пред вратите на значително по-скромните хотелчета и кафенета бяха изписани толкова високи цени, че той неволно се запита кой изобщо можеше да си позволи да отсяда близо до брега.

В крайна сметка се принуди да измъкне телефона от джоба си, да влезе в интернет и да скролира местните квартири според цената. На пет пресечки от океана откри това, което му трябваше — пансион на име „Сиера“, който предлагаше както еднодневен, така и седмичен престой. Осемдесет долара на нощ плюс закуска или четирийсет и пет за предварително платен 7-дневен престой. На практика това съвсем не беше изгодна цена за човек, който получава заплата от Чичо Сам, но нямаше друг избор.

Триетажната сграда представляваше безличен блок с напукана фасада и плосък покрив от теракотени плочки, които едва ли бяха в по-добра форма от мазилката. Беше притиснат между бензиностанция и друг блок, който беше в процес на ремонт. На тясната уличка имаше една-единствена палма, но в замяна на това пространството около нея беше задръстено от стари коли и пикапи. Половината от тях бяха на трупчета, а другата половина изглеждаха така, сякаш всеки момент ще ги последват. Един поглед беше достатъчен да го увери, че никое от тези превозни средства не е произведено след 80-те години на миналия век.

Извърна очи към огледалото за обратно виждане, но крайслерът беше изчезнал.

Боси и голи до кръста хлапета ритаха топка направо на улицата. Някои от тях бяха доста добри. Но когато корветът спря пред „Сиера“, те зарязаха играта и го наобиколиха. Пулър слезе, грабна сака си от съседната седалка и заключи с дистанционното.

Едно от хлапетата пристъпи към него и го попита на испански негова ли е колата.

Пулър отговори утвърдително, също на испански. След което добави, че корветът е взет под наем от един негов приятел на име Чичо Сам.

Момчето попита дали този Чичо Сам е богат човек.

— Не толкова, колкото беше едно време — отвърна Пулър и тръгна към малката рецепция на „Сиера“.

Плати за две нощувки, след което получи ключ за стаята и информация за времето и мястото, на което се сервира закуската. Жената зад гишето му обясни и къде може да паркира колата си, а след това му подаде магнитна карта за гаража.

— Не мога да я оставя на улицата, така ли? — попита той.

— Можете, но не се знае дали на сутринта ще бъде там — сви рамене дребничката латиноамериканка с права тъмна коса.

— Ясно — кимна Пулър. — Ще я вкарам в гаража.

Излезе навън. Бандата хлапета бяха наобиколили корвета, докосваха го с пръсти и шепнеха с уважение.

— Харесвате колите, а? — подхвърли той.

Всички кимнаха едновременно.

— Сега ще запаля двигателя, за да го чуете.

Седна зад кормилото, запали двигателя и го изфорсира. Хлапетата стреснато отскочиха назад, после се спогледаха и започнаха да се смеят.

Пулър закара колата в гаража, който се намираше на съседната уличка. Големият железен портал покорно се подчини на сигнала, подаден от електронната карта. Корветът бавно навлезе в обширното пространство отвъд и порталът автоматично се затвори. Той изгаси двигателя, заключи и излезе през страничната врата. На ъгъла пред „Сиера“ го чакаше едно от хлапетата, което преди малко се беше възхищавало на спортната кола. Имаше къдрава кестенява коса и беше на не повече от десет-единайсет години. Изглеждаше мършаво и недохранено, но Пулър не пропусна да отбележи добре очертаните му мускули и решителното изражение на лицето. Очите му гледаха враждебно, но това беше нормално за този квартал.

— Тук някъде ли живееш? — попита го на английски Пулър.

— Sí — кимна момчето и махна към една къща вляво: — Mi casa .

— Как се казваш?

— Диего.

— Здрасти, Диего. Аз съм Пулър.

Стиснаха си ръцете.

— Предполагам, че познаваш Парадайз много добре…

— О, да, познавам го — отвърна момчето. — Винаги съм живял тук.

— С майка си и баща си, предполагам?

— No. Con mi abuela .

Отглежда го баба му, помисли си Пулър.

— Искаш ли да изкараш малко пари?

Диего закима толкова енергично, че кестенявите му къдрици започнаха да подскачат.

— Sí. Me gusta el dinero .

Пулър му подаде банкнота от пет долара, измъкна джиесема си и му показа снимката на крайслера.