Дейвид Балдачи - Забравените

— Искам да внимаваш за тази кола — рече той. — Не се приближавай до нея, не говори с хората вътре, не я зяпай открито. Ако можеш, запиши ми останалата част от регистрационния номер и запомни хората, които са в нея. Разбираш ли? Entiendes?

— Sí .

Пулър протегна ръка и хлапето я разтърси. На един от пръстите му имаше масивен сребърен пръстен с гравирана лъвска глава.

— Хубав пръстен — отбеляза Пулър.

— Подарък ми е от mi padre .

— Скоро пак ще се видим, Диего.

— Но как ще те намеря? — погледна го с недоумение момчето.

— Нямаш грижа. Аз ще те намеря.

Имотът беше един от най-внушителните на Емералд Коуст, обхващащ четирийсет декара първокласна брегова ивица с невероятна гледка към залива. Цената му беше далеч по-висока от обединения годишен доход на хиляда представители на така наречената „средна класа“.

Той неуморно буташе моторните косачки, а след това събираше окосената трева и другите отпадъци в големи чували, които товареше на чакащите зад къщата камионетки. Превозните средства на ландшафтната фирма нямаха право да влизат в имението през главния портал и безупречно павираната алея, която свършваше пред къщата. Мястото им беше на асфалтирания заден двор.

Тук имаше два басейна — единият с олимпийски размери, а другият с красива овална форма. Великолепието на терена можеше да се сравнява единствено с красотата на вътрешното оформление на голямата резиденция с площ от над 3000 квадратни метра, плюс още 2000, разпределени между няколко спомагателни сгради, включително постройка между басейните, къща за гости, спортна зала, киносалон и помещения за охраната.

Той видя как една от камериерките излиза навън, за да получи някакъв пакет от куриера на ФедЕкс, когото също бяха пропуснали през задния вход. Беше латиноамериканка, облечена в старомодна униформа с бяла престилчица и черно боне на главата. Имаше слаба, но добре оформена фигура, красиво лице и разкошна тъмна коса.

В края на дългия пристан, навлизащ дълбоко във водите на залива, беше закотвена осемдесетметрова яхта с хеликоптерна площадка.

Той работеше здраво. Гърбът му беше подгизнал от пот, очите му смъдяха. Не спираше за почивка като останалите работници, които час по час отскачаха до сянката на близкия навес да пият вода. Но за това имаше основателна причина — неуморната работа му позволяваше достъп до почти всички части на терена. Отделните сгради бяха запечатани в главата му като на шахматна дъска, по която можеше да размества пионките според различните сценарии.

Разположението на охраната привличаше голяма част от вниманието му. През деня тя се състоеше от шестима души — очевидно отлични професионалисти, умеещи да работят в екип. Всички бяха добре въоръжени, наблюдателни и лоялни към своя работодател. Казано иначе, слабостите в работата им бяха много малко.

Предполагаше, че нощното дежурство се поема от още половин дузина професионалисти, а може би и повече — по простата логика, че тъмнината увеличаваше риска от нападение.

Постепенно се приближаваше до главния портал и не след дълго успя да засече клавиатурата на сложна алармена система, комбинирана с охранителна камера. Крилата на портала бяха солидни, изработени от ковано желязо. До известна степен приличаха на тези пред Белия дом. Солидният двуметров зид недвусмислено сочеше, че собственикът на резиденцията държи на личното си пространство.

Отпуснат на коляно, той започна да скубе тревата около масив от добре подрязани храсти. Това му позволи да огледа едно мазерати кабрио, което току-що спря пред портала. В него имаше двама пътници — мъж и жена. Някъде около трийсетгодишни, в отлична форма и с доволния вид на хора, за които животът е песен.

Порталът се отвори пред тях, подчинявайки се на кода, набран от дистанционното.

Колата се плъзна покрай него, но двойката в нея не му обърна никакво внимание. Той обаче запечата в съзнанието си всички детайли на външния им вид.

Освен това вече разполагаше с шестцифрения код на главния портал, успял да зърне начина, по който го набра мъжът. Оставаше само проблемът с охранителната камера.

Прехвърли се на следващия храст, който беше още по-близо до портала. Погледна нагоре към пилона, на който беше монтирана камерата. Електрическият кабел беше вкаран вътре в металния пилон, както изискваше стандартната практика. Въпросът беше къде водят вкопаните в земята жици.

Използва бавното затваряне на портала, за да излезе навън и да се заеме с прочистването на полянката между камерата и тухления зид. Отпусна се на колене и започна да подрязва избуялите тревички и да събира листата, дръзнали да нарушат гладкостта на безупречно зеления килим. Същевременно огледа отблизо една малка издутина в тревата, под която очевидно се намираше електрически прекъсвач, захранващ както моторите на портала, така и камерата, клавиатурата на алармата и вградения в стената репродуктор.