Дейвид Балдачи - Забравените

Но тя беше член на семейството му. Беше седял на коленете й, слушайки в захлас приказките й, беше хапвал от сладкишите, които му беше приготвяла. Тя го научи на азбуката и го накара да заобича книгите, тя му позволяваше да играе на воля в къщата й, да вдига шум колкото си иска. И едновременно с това, някак неусетно, му беше внушавала да бъде дисциплиниран, решителен и лоялен.

С помощта на тези качества неговият баща беше заслужил трите си звезди на пагона, но при друго стечение на обстоятелствата те със сигурност биха прилягали и на по-голямата му сестра, помисли си Пулър.

Прецени ръста й. Сега беше някъде около метър и седемдесет и пет, но в онези далечни години му се струваше истински великан. Възрастта със сигурност си беше казала думата и тялото й изглеждаше смалено също като това на баща му. И все пак си оставаше висока. Не беше я виждал много време и сега съжаляваше за това. Други неща бяха ангажирали времето му — водене на войни и залавяне на убийци.

Сега съжаляваше за прекъснатата връзка с жената, която в годините на съзряването му беше означавала всичко за него. Но вече беше късно да направи каквото и да било.

Дали щеше да лежи на тази маса, ако беше поддържал контакт с нея? Нямаше ли да се свърже по-бързо с него, за да сподели директно своите притеснения?

Излишно е да се измъчвам от чувство за вина, каза си той. Нямаше да мога да я спася, колкото и силно да исках.

Но може би ще мога да отмъстя за нея, ако е била убита. Не може би, а със СИГУРНОСТ ще го направя!

Поклати глава и се зае да изследва тленните й останки по друг, далеч по-професионален начин, който задължително включваше подробен оглед на главата. Не му беше нужно много време да открие това, което търсеше — драскотина, или по-скоро оток, малко над дясното ухо. Достатъчно беше да отмести няколко кичура суха бяла коса.

По време на аутопсията бяха отворили черепа и смъкнали кожата. Това беше начинът да се стигне до мозъка й. Доказателството беше пред очите му — няколко груби шева на тила. След това бяха използвали флекс за прерязване на вратните прешлени, за да извадят, изследват и претеглят мозъка. Гръдният й кош бе отворен с помощта на Y-образен разрез. Намиращите се в него важни органи вероятно бяха изследвани по същия начин.

Отново насочи вниманието си към драскотината. Силен удар, нанесен от друго лице, или причинена от падане травма при сблъсъка с каменния парапет на фонтана. Рана, от която едва ли бяха изтекли повече от няколко капки кръв. Беше встрани от местата с малки, но безбройни кръвоносни съдове. Там дори лекото порязване причиняваше обилно кръвотечение. Спомни си за малкото петно на парапета, което най-вероятно беше от кръв. Сигурно бе имало и други капчици, които бързо са се разтворили във водата.

По всяка вероятност съдебният лекар бе стигнал до заключението, че отокът с малката драскотина е причинен от удар в парапета. По принцип травмата, нанесена с груба сила, особено ако е в главата, се приема като улика за убийство, но явно в случая се бе стигнало до различно заключение.

Защо ли? — запита се той.

Бълок бе посочил, че официално установената причина за смъртта е асфиксия. Която можеше да произтича от много причини, например емфизем или пневмония, или злополука като удавяне. От криминологична гледна точка обаче причините за асфиксията можеха да бъдат само три: удушаване, насилствено удавяне или задушаване чрез запушване на устата и носа.

Пулър се наведе да разгледа шията, търсейки евентуални синини. Но кожата беше чиста, без нито едно петънце. Хиперемирани вени липсваха, тоест набъбнали около мястото на механичния натиск. Когато здраво стиснеш нещо, то най-често се подува.

Останалите признаци на удушаването бяха невидими с просто око. Най-вече разширено сърце, особено дясната камера. Той се задоволи да провери устните й за цианоза — типично при удушаването синкаво оцветяване. Но такова нямаше.

Пулър отметна чаршафа и се зае с ръцете. По връхчетата на пръстите й също нямаше следи от цианоза. Липсваха и наранявания в резултат на самоотбрана. Ако бе нападната, тя със сигурност не се бе защитавала. Може би не е била в състояние да се съпротивлява, защото бързо са я обездвижили.

Зае се да прегледа очите и зоната около тях, търсейки петехиални кръвоизливи, червеникави точици, причинени от спукани кръвоносни съдове. Не откри нищо подобно.

След всичко това беше склонен да изключи удушаването и задушаването. Оставаше удавянето, което патологът беше определил като причина за смъртта. Тук обаче възникваше друг въпрос: дали е било нещастен случай, или някой й е помогнал?