Дейвид Балдачи - Забравените

— Не вярвам да сте по-добър от нас — каза Бълок.

— Може би не съм. Но защо не се уверите с очите си? Случаят изисква справедливо разрешение.

Бълок разтърка лицето си, после решително тръсна глава.

— Е, мисля, че това беше всичко. Съжалявам за загубата ви, ако наистина ви е била леля. Но ви предупреждавам да не приближавате собствеността й без надлежното разрешение. Следващия път със сигурност ще бъдете арестуван.

— Как по-точно да извадя такова разрешение?

— Говорете с адвоката й. Може би ще ви помогне. И вероятно ще ви вземе няколко хиляди долара.

— Не познавам адвоката й. Ще ми позволите ли да вляза в дома й и да потърся сведения за него?

— Не и без надлежното разрешение — отсече Бълок.

— Значи опираме до проблема с кокошката и яйцето, така ли?

— Тя е ваша роднина, по дяволите! Или поне така твърдите.

— Имам това — рече Пулър и извади снимката.

— Знам, Ландри ми каза — махна с ръка Бълок. — Но снимката не доказва нищо.

— Значи сме дотук, така ли? Това ли е всичко, което ще направите?

— Върша си работата. Служа и закрилям.

— Но ако Бетси Саймън е била убита, не сте я свършили както трябва! — мрачно рече Пулър.

Бълок се изправи и закова очи в лицето му. За миг Пулър реши, че ще измъкне пистолета си, но той се овладя и отсече:

— Желая ви приятен ден, господин Пулър.

После стрелна с поглед Ландри, която с равен глас го подкани:

— Ще ви изпратя, агент Пулър.

Хупър изникна в момента, в който вратата се затвори след тях, и веднага го стисна за лакътя. Приличаше на добре обучено овчарско куче, но Пулър съвсем не беше овца.

— Благодаря — рече той и с рязко движение отмести ръката му. — За разлика от леля ми аз все още мога да ходя без чужда помощ.

След това, още преди Хупър да успее да реагира, тръгна по обратния път към изхода, следван от Ландри.

— Върни ми пистолета — рече той.

— В колата е. Можем да те закараме до твоята.

— Благодаря, но предпочитам да походя пеша.

— До там е доста далече.

— Трябва да обмисля някои неща — обърна се да я погледне той. — Освен това никога не съм идвал в Парадайз и искам да го опозная. При създалата се ситуация едва ли ще ми се удаде друга възможност.

Ландри се усмихна леко.

Стигнаха до патрулката и тя му подаде пистолета. Хупър беше останал пред входа на участъка, очевидно разстроен от факта, че Пулър не е зад решетките.

— Вземи, може би ще имаш нужда от помощ — подаде му визитка тя и за миг го погледна в очите. — Номерът на джиесема ми е изписан на гърба.

Пулър пъхна пистолета си в кобура и пусна картичката в джоба на ризата си.

— Благодаря. Може би наистина ще ти се обадя, полицай Ландри. — После се извърна към Хупър и добави: — Винаги ли е толкова учтив?

— Той е добро ченге — тихо отвърна тя.

— Не съм казал обратно. Но не е зле да го посъветваш да внимава с това хващане за лакътя, защото като нищо може да остарее в рамките на трийсет секунди.

— Опитай в погребалната агенция „Бейлис“ — пристъпи към него тя. — Намира се оттатък Атлантик Авеню. Там работи лекарката, извършила аутопсията. Тя е на редовна практика, но ни помага, когато се наложи. В Парадайз нямаме патоанатом.

— Благодаря — кимна Пулър, обърна се и започна да се отдалечава.

— Другия път няма да се измъкнеш толкова лесно — подвикна след него Хупър.

Пулър продължи да крачи, без да се обръща.

По обратния път към колата си Пулър набра номера на погребалната агенция „Бейлис“. Жената, която вдигна, отказа да потвърди, че тялото на Бетси Саймън се намира при тях.

— Аз съм нейният племенник — поясни той. — Ако тялото е при вас и искате да ви се плати за погребението, ще трябва да ми кажете. В противен случай разходите остават за ваша сметка.

Този подход очевидно се отрази благоприятно на паметта й.

— Без да ви давам подробности, бих казала, че при нас наистина докараха възрастна жена с мокри дрехи, която живее на Орион Стрийт — рече тя.

— По-късно през деня ще се отбия да уредим нещата — каза той. — Известно ми е, че вече й е направена аутопсия и съдебният лекар е освободил тялото. Ще ви помоля да не предприемате никакви други манипулации по него, преди да се появя. Разбрахме ли се?

— Мога да ви уверя, че няма да предприемем нищо, преди да подпишем договор и да получим аванс — отвърна с официален тон жената.

Пулър прекъсна връзката. Нещата в Парадайз се развиват все по-добре и по-добре, помисли си той.

Подкара колата към плажната ивица и спря пред някакво кафене на открито. Избра го заради отличната гледка към по-голямата част от града. Поръча си сандвич с пуешко, пържени картофи и студен чай. Беше прекалено горещо за обичайната доза силно кафе. И бездруго мислеше да се откаже от него, опасявайки се, че кофеинът ще започне да влияе на точния му прицел.