Дейвид Балдачи - Забравените

Здесь есть возможность читать онлайн «Дейвид Балдачи - Забравените» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: Обсидиан, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Забравените: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Забравените»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Джон Пулър е специален агент в Отдела за криминални разследвания към американската армия. При последната си мисия в Западна Вирджиния той едва не загива, за да спаси милиони хора от ядрена катастрофа. Току-що завърнал се в централата на Военната полиция в Куонтико, Джон научава, че леля му го моли да отиде при нея в градчето Парадайз, Флорида. Там, пише в писмото си старицата, се случвали странни неща. Но племенникът й не я заварва жива. Удавянето й е нещастен случай, твърди полицията. Скоро след нея „се удавят“ и двама нейни приятели.
На пръв поглед Парадайз е земен рай. Джон обаче скоро разбира, че там се върши дейност, която обрича стотици хора от цял свят на същински ад. Военният агент е свикнал да рискува, но противниците му са толкова силни и зловещи, че не могат да бъдат разбити лесно. Джон дори не подозира, че в предстоящата битка на живот и смърт ще намери съюзник с почти свръхестествени способности. Един човек на честта, готов на саможертва. Един българин.

Забравените — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Забравените», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Прав си — мрачно се усмихна едрият мъж. — Винаги ще знам къде е.

След тези думи се обърна и тръгна нагоре по трапа. По средата на пътя се обърна и помаха.

Пулър му отвърна.

Секунди по-късно Мечо изчезна.

След час потегли и корабът. Последното плаване на Лампърт започна.

— Приятен път — промърмори Пулър и тръгна обратно към колата си.

97

Джули Карсън отвори очи. Първото, което видя, беше ярката светлина. А второто — Пулър, който седеше до болничното легло.

Той се приведе и хвана ръката й.

— Прескочих трапа — рече с дрезгав глас тя.

— Нито за миг не съм се съмнявал. Докторите казват, че за нула време ще бъдеш като нова.

— Докато нося униформа, не се е случвало да стрелят по мен. В замяна на това ме гърмят в момента, в който се окажа близо до теб.

— Нещо като риск на професията — кимна Пулър.

— Не се обиждай, но вече няма да прекарвам отпуските си с теб.

— Разбирам те много добре.

— Какво стана с Ландри?

— В ареста е. И пее като чучулига. Бълок беше решил да си подаде оставката, но след този удар може да се кандидатира и за губернатор.

— Значи той обра лаврите, а?

— Изобщо не ми пука, генерале.

— Джули — стисна ръката му тя. — Сега не сме на служба.

— Джули — кимна той.

— А Диас?

— Колумбийците прибраха тялото й. Ще я погребат с почестите, които заслужава.

— А Мечо?

— Отърва се с няколко драскотини, също като мен.

— Господи, Джон! — възкликна тя, оглеждайки бинтованите му крайници. — Съвсем бях забравила, че и ти си ранен!

— Дребна работа. Няколко нови белега в колекцията.

— Кажи ми, че хванаха Лампърт, моля те! Последното, което помня, е, че го видях да бяга с белезници на ръцете.

Пулър се поколеба.

— Ще ти кажа истината само ако се закълнеш, че няма да я споделяш с никого — рече той. — Не искам да сринеш кариерата си.

— За какво говориш?

Пулър огледа снопчето маркучи, които бяха прикрепени към тялото й близо до ключицата.

— Включили са те на морфин — отбеляза той. — Срещу болките.

— Мисля, че си прав — кимна тя.

— Но морфинът се отразява на паметта ти.

— Възможно е. Говорехме за Лампърт, нали?

— Така ли?

— Джон!

— Лампърт реши да замине за чужбина.

— Успял е да избяга?! С яхтата си?

— Замина за България. Доколкото разбрах, ще остане да живее там за постоянно.

— Как е възможно това? Защо полицията не го е арестувала?

— Полицията закъсня малко. Използвахме помощната лодка на яхтата му, за да го откараме малко по-надолу по брега, а оттам го прехвърлихме на камион. Полицията е убедена, че е избягал. Поне аз така им казах…

Карсън го гледаше втренчено и мълчеше.

След известно време се размърда и от устата й се изтръгна тежка въздишка.

— Мисля, че морфинът наистина се отразява на краткосрочната ми памет — промърмори тя.

— Напълно те разбирам.

— Кога ще се махна от тук?

— След няколко дни.

— Ще дойдеш ли да ме видиш?

— Всъщност аз живея тук — отвърна той и махна към креслото до леглото, на което имаше одеяло и възглавница.

Тя му се усмихна мило.

— Какво стана с Диего и Матео?

— Прибраха се при своята abuela . В момента съм ги настанил в къщата на леля ми. Полицията разпитва останалите пленници, след което ще ги изпрати обратно по родните им места. Това се отнася и до личната прислуга на Лампърт.

— А Рохас?

— Този път се измъкна, но скоро ще дойде и неговият ред.

Карсън изглеждаше доста развълнувана от новините и той успокоително погали ръката й. Броени минути по-късно морфинът подейства и тя затвори очи.

Пулър излезе в коридора и позвъни на брат си във военния затвор. Разказа му цялата история, пропускайки единствено участта на Лампърт в България.

— По дяволите, Джон — въздъхна Робърт Пулър. — Ще ти трябва поне още един месец отпуск, за да се възстановиш от последните няколко дни отпуск.

— Всъщност мисля да се връщам на работа — осведоми го Пулър.

— Какво ще докладваш на стареца?

— Още не съм решил.

— Няма ли да му кажеш, че сестра му е мъртва?

— Няма — отвърна след кратък размисъл Пулър.

— Мисля, че си прав.

Пулър реши да подари кученцето Сейди на момчетата и това решение се оказа удачно. Диего и Матео го обожаваха, а и то им отвръщаше с дълбока привързаност. Очертаваше се едно наистина дълго приятелство между тях. А той се надяваше, че смяната на квартала и животът далече от уличните банди ще им се отразят благоприятно. Бълок също обеща да ги наглежда.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Забравените»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Забравените» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дейвид Балдачи - Довършителката
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Невинните
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Обикновен гений
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Част от секундата
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Избави ни от злото
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Колекционерите
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Родени за ченгета
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Тотален контрол
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Проста истина
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Последният жив
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса
Дейвид Балдачи
Отзывы о книге «Забравените»

Обсуждение, отзывы о книге «Забравените» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x