Дейвид Балдачи: Забравените

Колата, зад която беше заел позиция Пулър, бързо се превърна в решето. Част от куршумите пробиваха тънката ламарина и заплашваха да улучат крайниците му. Нямаше друг избор, освен да отстъпи.

Карсън откри огън, за да го прикрие, и автоматично се превърна в следващата мишена.

Позицията й беше унищожена с целенасочен огън, а оттеглянето й не беше толкова безметежно като това на Пулър, защото получи рани в ръката и крака.

Пулър не се втурна към нея, тъй като това би означавало да задържи огъня върху позицията й. Вместо това започна да стреля от новото си място, привличайки вниманието на противника.

После хукна в противоположна посока. Тичаше на зигзаг, играейки си на криеница с куршумите. Беше правил това години наред, най-вече в Близкия изток, и мускулите му бяха запомнили движенията. Буквално усещаше накъде се цели врагът.

Мъжете насреща трябваше вече да са изградили така наречената решетка на стрелбата, а това означаваше, че покриват всички посоки, които би избрал Пулър. Тоест би трябвало да е мъртъв.

Но не беше.

Успя да се добере до поредното укритие и отвърна на огъня.

Бяха останали само двамата с Мечо. Двама срещу осемнайсет.

Но това щеше да се промени.

Джиесемът му завибрира. Той го измъкна, погледна дисплея и набра кратък отговор.

Сега .

Заповедите на генерал Джули Карсън започваха да се изпълняват.

Като по команда главите на всички се извърнаха на север, откъдето се разнесе бучене.

Хеликоптерът MH-60L, предназначен за светкавични наказателни операции, представляваше модифицирана версия на „Блек Хоук“ с допълнителна огнева мощ, включваща противотанкови ракети „Хелфайър“, обикновени ракети земя-въздух и миникартечници калибър 7,62. Тази машина беше на въоръжение в 160-и военновъздушен полк за специални операции, по-известен с прякора „Нощните ловци“. На практика представляваше многоцелева бойна единица, способна да извършва широка гама от операции. За щастие на Пулър, един такъв хеликоптер беше дислоциран в базата „Еглин“ специално за предстоящите съвместни учения с пехотата. Тежката машина прелетя над оградата на имението и трийсетмилиметровото й бордово оръдие взе на прицел групичките мъже, насочили оръжията си към една малка и почти безпомощна мишена.

Част от тях вдигнаха автоматите си към хеликоптера, а двама дори натиснаха спусъка. Погрешен ход, помисли си Пулър, после се просна по очи и притисна длани към ушите си.

Трийсетмилиметровото оръдие влезе в действие. То беше в състояние да изстрелва плътни залпове със скорост шестстотин миниснаряда в минута, създавайки това, което в армията наричаха „събитие без шанс за оцеляване“. След по-малко от десет секунди поляната се покри с двайсетина обезобразени трупа.

Хеликоптерът кацна и Пулър хукна към него с ниско свалено оръжие. Последното нещо на света, което искаше в момента, беше да види дулото на 30-милиметровото оръдие насочено към него.

Вратата се плъзна встрани.

— Трябва ни лекар! — изкрещя Пулър, опитвайки се да надвие свистенето на витлата. — Имаме бригаден генерал с огнестрелни рани!

От машината скочиха лекар и санитар с големи чанти, които последваха Пулър към мястото, където лежеше Карсън.

Тя беше в съзнание, въпреки че лицето й беше бяло като платно.

Пулър коленичи до нея, а медицинските лица извадиха оборудването си. Минута по-късно я включиха на системи за кръвопреливане и банки с физиологичен разтвор.

Карсън отвори очи.

— Кървиш — прошепна тя и докосна ръката му.

— Като всички останали — отвърна той.

— Ще прескоча ли трапа?

И двата куршума бяха в тялото й. Беше изгубила много кръв. Пулър извърна глава към доктора, който изглеждаше мрачен.

Стисна ръката й и я погледна в очите.

— Ще се оправиш! — твърдо рече той.

Няма по-силно лекарство от човешкия дух. Понякога става така, че едно малко окуражаване върши чудеса. Пулър го беше виждал стотици пъти, а веднъж дори беше станал обект на вълшебните позитивни думи. Това се случи в Ирак, когато една самоделна бомба без малко да отнеме живота му.

Ще се оправиш . Толкоз. Понякога и това беше достатъчно.

Тя стисна пръстите му и затвори очи. Инжектираното от доктора болкоуспокоително започна да действа.

Пулър се изправи и затича към мястото, на което беше оставил Ландри с белезници на ръцете.

— Не забравяй сделката ни, Пулър — извика тя. — Аз ти доставих Лампърт.

— Така е — отвърна той. — Можеш да се утешаваш с този факт и на осемдесет, когато все още ще си в затвора. Не съм сигурен, че там предлагат дъски за гребане.