Дейвид Балдачи - Забравените

По личното му мнение противникът ги беше подценил. Би трябвало да изпрати далеч повече хора.

Преброи до три, претърколи се и откри огън. Отново без да се цели в нищо. Идеята беше да привлече вниманието върху себе си. Миг по-късно наоколо засвистяха куршуми. Доказателство, че разполагаше с цялото внимание на врага.

Пистолетът на Карсън изтрещя два пъти. Един от стрелците рухна на земята, а друг изпусна оръжието си и се хвана за ръката. Тоест беше извън играта.

Двама елиминирани, оставаха четирима.

Но този брой беше валиден само до момента, в който Мечо атакува по фланга.

Двамата, които бяха най-близо до него, рухнаха след секунда. Единият с куршум в гръбначния стълб, а другият с нож в сърцето.

Дори с наранена ръка гигантът разполагаше с достатъчно сила, за да борави с бойния нож.

Четирима елиминирани, оставаха двама.

И двамата насочиха вниманието си към Мечо.

Това означаваше, че е дошъл редът на Пулър.

Той се изправи и хукна на зигзаг наляво от къщата, после рязко смени посоката.

Изскочи на една линия с нападателите и натисна спусъка на своя M11. Куршумите попаднаха в главите им.

Предизвиквайки моментална смърт.

Шестима ликвидирани, нула в редиците на врага.

После в съзнанието му се появи ситуацията от хотелската стая в „Сиера“.

Мозъкът му обработи фактите в рамките на една милисекунда.

Шестима стрелци срещу четирима. Но някой трябваше да ликвидира охраната на Лампърт, а и да предвиди евентуалните загуби въпреки организираната засада. Всички трупове в купчината бяха с униформите на охраната. Значи тук нямаше загуба на външни сили. Бройката им беше останала непокътната.

Би трябвало да допуснат, че Пулър и хората му вече са тук. Това означаваше сериозно числено превъзходство за противника, особено ако се обединеше с охраната на Лампърт.

Беше длъжен да приеме, че стрелците са изпратени от Рохас — един несъмнено умен мъж. Но умните мъже не изпращат жива сила, която лесно може да бъде неутрализирана.

Милисекундата изтече и Пулър реагира.

— Пристига втора вълна! — обяви на висок глас той.

Карсън и Мечо моментално потърсиха прикритие и нови позиции.

Пулър отстъпи няколко крачки назад към Ландри.

— Свали тези белезници и ми дай оръжие, Пулър! — примоли си тя. — Мога да ви помогна!

Той презареди и наведе глава да я погледне.

— Няма да стане, Ландри. Веднъж вече се опита да ме убиеш, а аз не си падам по повторния риск.

— Тук съм беззащитна!

— Не си, защото съм при теб. А аз имам всички основания да запазя живота ти.

— Как така? — рязко попита Ландри.

Пулър се наведе над нея и щракна нов пълнител в затвора на МР5.

— Искам да съм сигурен, че ще прекараш остатъка от живота си в затвора — прошепна в ухото й той и прещрака предпазителя на автоматична стрелба.

— Моля те, Пулър! — разрида се тя, но той не й обърна внимание.

Втората вълна всеки момент щеше да се стовари на брега.

И щеше да удари много по-силно от тропическата буря „Даниъл“.

Но той държеше един скрит коз в ръкава си. Или поне се надяваше да е така.

В противен случай всички щяха да умрат.

Втората вълна се оказа далеч по-мощна от първата.

Което наведе Пулър на мисълта, че първата е била само финт. Който обаче отне живота на Диас и намали числеността им с двайсет и пет процента. Загубата на шестима бойци е мъдър ход само ако разполагаш с много повече хора, които да хвърлиш в битката.

Разсъждението му се оказа напълно вярно.

Бяха най-малко двайсет на брой, бързо прецени Пулър. Екипирани с бронежилетки, те се придвижваха на групи по четирима, а огневата им мощ далеч превъзхождаше самотния картечен пистолет в ръцете му. Мъжете бързо се разгърнаха в класическия строй тип „клещи“.

Пулър и Карсън се спогледаха.

И двамата бяха наясно с тази тактика и си даваха сметка докъде ще доведе тя.

Пулър вдигна картечния пистолет. Той добре помнеше на какво го е учил баща му.

Няма нищо срамно да умреш в бой .

Натисна спусъка и изпразни пълнителя по посока на двете групи пред себе си. Двама рухнаха на земята и очевидно нямаше да вземат участие в предстоящата схватка.

Но той беше използвал трийсет патрона, за да повали две мишени. Оставаха още осемнайсет. Беше ясно, че няма да му стигнат мунициите, за да ги избие всичките.

Срещу тях действаше умен и добре трениран екип, който без колебание обедини силите си срещу една мишена и я засипа с цялата си огнева мощ.