Дейвид Балдачи - Забравените

— Значи и теб са те подхлъзнали.

— Жените са ми слабост — въздъхна Лампърт, стана и се насочи към бара. — Май наистина ще изпия едно питие… Но ти продължавай. Много ми е любопитно как си спасила задника ми.

— Наказателната ти акция срещу онзи гигант се провали, защото Диас го беше предупредила.

Лампърт се върна на мястото си с чаша в ръка.

— А защо го е направила? Той за нея ли работи?

— Вече няма значение, защото и двамата са мъртви.

Лампърт се задави с част от уискито, което влезе в кривото му гърло.

— Мъртви? — възкликна той. — Как се случи това?

— Вече споменах, че ти спасих задника. Пулър също е мъртъв.

— А какво стана с другата жена? Генерал… Името й беше Карсън, нали?

— И тя е мъртва. Всички са мъртви. Нямаше как да ги оставим живи.

— Запалила си огромен пожар, Черил! — гневно процеди Лампърт. — Пентагонът ще ни разбие!

— Нима би избрал алтернативата? — изгледа го тя. — Да тръгнат по следата и да стигнат до теб?

— Това няма как да се случи! — сопнато отвърна той.

— Вече се случи, Питър!

Той замълча. Гледаше я така, сякаш виждаше последното нещо на този свят.

— Научиха и за склада — добави Ландри.

— Аз го прочистих. Няма какво да намерят в него.

— Но намериха платформата — въздъхна тя и махна с ръка към океана.

Лампърт остави чашата на бюрото и се приведе напред. Кръвта се оттече от лицето му.

— Това е невъзможно!

— Едрият мъж, Питър — отново въздъхна тя. — Между другото, името му е Мечо. Бил е на тази платформа. Твоите хора са го заловили в Мексико, но той избягал и успял да се добере до брега. За да се върне обратно тази нощ…

— Подозирах, че крои нещо — въздъхна Лампърт. — Но не знаех какво. Мислех си, че иска да краде.

— Следял те е, Питър. Искал е да ти открадне живота и всичко, което притежаваш. И почти успя.

— Мръсно копеле! — изръмжа Лампърт и запрати чашата си в стената.

Ландри гледаше как уискито се стича по доскоро безупречния тапет.

— Овладей се, Питър — подхвърли тя. — Всички са мъртви.

— Как стана това?

— Виждаш, че съм вир-вода, а лицето ми е размазано. Какво ти говори това?

— Бой в дъжда.

— Точно така. Бой на живот и смърт. Там, на платформата. Няма да те лъжа, ние също претърпяхме загуби. Избиха почти всичките ти хора, но в крайна сметка успяхме да овладеем нещата. Благодарение на по-голямата си численост и немалка доза късмет…

— А как стана така, че ти се озова там? — подозрително я изгледа той.

— Вече ти казах, че следях Диас. Те се натовариха на една лодка и потеглиха за платформата, аз също…

— В тази буря? — вдигна вежди Лампърт. — Това не е възможно!

— Израснала съм във Флорида, Питър — каза спокойно тя. — Свикнала съм с ураганите, а лодка управлявам от десетгодишна. Може би нямаше да се справя, ако ставаше въпрос за ураган от първа или втора степен, но всеки може да успее при една обикновена тропическа буря. Ти извади късмет, че се добрах до там. Но нали ме нае точно защото познавам местните условия? И заради куража ми…

— Какво се случи?

— Обадих се предварително. Отначало нямаше обхват, но по-късно успях да се свържа. Предупредих хората ни за появата на врага. Те бяха подготвени, но въпреки това стана ожесточена битка. На онези четиримата им признавам, че бяха страхотни бойци. Не се предадоха лесно.

— А стоката?

— Почти непокътната. Все пак и там претърпяхме известни загуби.

— Телата?

— В океана. С прободени бели дробове, като гаранция, че няма да изплуват, а ще си останат на дъното.

— Добро хрумване — кимна Лампърт. — Както и отстраняването на двамата Стороу и онази старица. Оценявам усилията ти, Черил. Без теб нещата положително щяха да се развият в опасна посока. В тази връзка ми хрумва, че може би съм ти дал малък бонус за това, което свърши.

Усетил, че това не е достатъчно, той побърза да добави:

— Току-що спечели нов бонус, Черил. Този път наистина голям, плюс промоция. Ще се наложи да свалиш униформата и да облечеш костюм, защото ще заемеш мястото на Уинтроп.

— Той няма ли да възрази?

— Със сигурност, ако беше жив. Но аз наредих да го премахнат, защото допусна проникването на Диас. Освен това местим бизнеса на друго място. В момента хората ми пресмятат и обмислят възможностите. Моите лични предпочитания клонят към Алабама.

— Но остава един проблем.

— Какъв проблем?

— Стивен Рохас.

— Какво за него?

— Той ти е партньор в търговията с роби.

— Е, и?

— Беше споменал, че ти е отправил ултиматум.