Дейвид Балдачи - Забравените

Пулър се премести още по-близо до Ландри и извади бойния си нож.

— Ти добре знаеш, че семейство Стороу имат навика вечерно време да се разхождат по брега. Издебваш ги, гръмваш ги и завличаш труповете им в океана, разчитайки на прибоя да ги отнесе навътре.

Острието на ножа спря на два сантиметра от гърлото на Ландри. Диас наблюдаваше развоя на събитията с нарастваща тревога, а Карсън час по час се обръщаше — разбира се, без да изпуска руля.

Мечо седеше мълчаливо и притискаше ранената си ръка. Не откъсваше поглед от лицето на Ландри.

— Според мен леля ми те е подозирала — продължи Пулър. — „Хората не са такива, каквито изглеждат“, помниш ли? Тя беше много прозорлива жена и глупостите не й минаваха. Ти вероятно си усетила, че те подозира. Затова отиваш в дома й, открадваш дневника й, а след това я изкарваш навън и натискаш главата й в шадравана.

— Нямаш доказателства! — остро отвърна Ландри.

Пулър опря ножа в гърлото й и я сграбчи за косата.

Главата й отскочи назад, разкривайки пулсиращите вени на шията. Назъбеното острие докосна една от тях.

— Пътуваме в нестабилна лодка в бурно море — изсъска той. — Лесно мога да изгубя контрол върху това, което държа в ръката си. А то е толкова остро, че без проблем ще пререже кръвоносните съдове, които захранват мозъка ти.

— Това не е точно методът за събиране на доказателства за съда — отвърна Ландри, но очите й изпитателно пробягаха по лицето му. Явно не беше сигурна какво е намислил.

Той отвърна на погледа й с хладно спокойствие. В момента се намираше в друго измерение, което нямаше нищо общо дори с кървавите събития, разиграли се преди малко на нефтената платформа. Беше по-скоро в особеното състояние на снайперист, на когото предстои да застреля талибан от разстояние хиляда метра и няма право на грешка въпреки жегата и тежките атмосферни условия. Населението на света се беше свило до двама души — той и Черил Ландри.

— Кой говори за доказателства? — тихо попита той.

Ландри направи опит да се усмихне така, сякаш чува нещо смешно и на практика контролира ситуацията.

— Едва ли ще ме убиеш пред толкова свидетели — подхвърли тя.

— Излязохме в морето четирима и се връщаме пак толкова — процеди през зъби Мечо.

Диас примирено сви рамене.

— Океанът е много голям, Ландри — обади се Карсън. — В него непрекъснато изчезват разни неща, за които никой не чува повече. Предполагам, че боклуците отиват на дъното.

— Доколкото съм осведомен, ти все още дежуриш в района си — добави Пулър. — Не си се свързала с никого да докладваш нещо различно. Още по-малко пък аз.

В очите на Ландри се появиха сълзи.

— Не можем ли да се разберем? — проплака тя.

— Можеш само да си затвориш устата и да чуеш какво имам да ти казвам!

— Какво ме грее това?

— Или изпълняваш, или задникът ти потъва в океана!

Ландри потръпна и погледна бушуващите води само на педя от нея.

— Ти си военен. Не можеш да ме убиеш просто ей така.

— О, бъди спокойна. Постоянно убивам хора като теб!

— Аз съм ченге.

— Не, ти си враг. Това, което вършиш, е престъпление срещу тази страна и всичко, за което се боря. За мен ти си терорист, а терористите нямат права. Нямаш право да мълчиш, нямаш право на адвокат. А аз със сигурност не искам да си почиваш в затвора благодарение на моите данъци. Ще те изхвърля в морето, а последното, което ще видиш, преди да дойдат акулите, ще бъде моето лице!

Ландри се разхълца, свивайки се на седалката. Очевидно искаше да изглежда максимално безпомощна и жалка.

Пулър изобщо не реагира.

Тя вече не беше млада, красива и привлекателна жена.

Стори му се отвратителна.

Беше изгубила гражданските си права в момента, в който се бе включила в отнемането на тези права на други хора.

Хладнокръвно беше убила трима възрастни, които просто бяха искали да постъпят правилно.

И през цялото това време беше носила униформа.

— Ако беше в армията, ние просто щяхме да те разстреляме — хладно се обади Карсън.

Убедила се, че Пулър не блъфира, Ландри вдигна глава.

— Какво искаш да направя? — попита на пресекулки тя.

Лампърт беше на борда на яхтата си и разсъждаваше върху рухването на своята бизнес империя. Операцията на брега беше компрометирана окончателно. Виновниците за това бяха поне четирима. Пулър, жената с него, гигантът.

И, разбира се Мърдок, която се оказа далеч не онази, за която се представяше.

Твърде късно разбра, че е допуснал да бъде шпиониран отвътре.