Дейвид Балдачи - Забравените

— Да, госпожо — бързо отвърна лейтенантът, който очевидно правеше върховни усилия да запази самообладание.

Карсън изключи и върна телефона на Пулър.

Той се усмихна.

— Какво е толкова смешно? — подозрително го изгледа тя.

— Нищо. Просто ми е приятно да те гледам в ролята на генерал.

Някъде по средата на пътя Ландри се върна в съзнание. Карсън пое управлението на лодката, а Пулър и Мечо се заеха с новата си пленница. Лицето й беше подуто от тежкия удар, но беше гневна и не показа никакво разкаяние.

— Как разбра? — остро попита тя.

— Координация, както вече ти казах.

— Това нищо не ми говори.

— Взривиха колата на Лампърт.

— И какво от това? Не аз съм я взривила.

— Според Диас това се е случило в един и четвърт. Минута по-късно, в един и шестнайсет, на теб ти се обаждат по телефона. В този момент аз съм до теб, на плажа. Ти обясни, че е Бълок, но това не беше възможно. Лампърт е трябвало да осъзнае какво се е случило, а чак след това да се обади в полицията и да потърси Бълок. Самият шеф също се нуждае от време, за да започна да звъни на подчинените си. Но ти не си на смяна и той едва ли би те потърсил първа. Всичко това отнема далеч повече от една минута. За всеки случай снощи звъннах на Бълок, за да проверя. Той каза, че си се обадила, докато е пътувал към имението на Лампърт. А не обратното. Казала си му, че си чула за експлозията по новините. Но на практика в един и шестнайсет онази нощ на теб ти се е обадил Лампърт.

— Това не е достатъчно, Пулър — поклати глава Ландри. — Няма начин да вземеш решение на базата на толкова несигурно предположение.

— Не съм си го и помислял. Просто започнах да навързвам нещата. Лампърт е от Маями. Както и ти. Появявате се тук по едно и също време. Когато започнах да разсъждавам за момента на онова обаждане, аз превключих на детективска вълна и се заех да преценя кой може да ти звъни. Например баща ти. Но ти каза, че бил застрелян от някакъв наркоман.

— Това е истината.

— Знам. Но аз си поговорих с бившия ти сержант. Той твърди, че от този момент нататък си се променила. Престанала си да вършиш това, което трябва. Сякаш желанието да отмъстиш на мръсниците за смъртта на баща ти изведнъж се е изпарило и вече не ти пукало от нищо. След това влизаш в комбина с Лампърт и нещата стават необратими. — Той помълча малко и добави: — Проверих и апартамента ти. Четиристотин хиляди. Ипотеката ти е под петдесет хиляди. Ченгетата не изкарват такива пари. Не и честните ченгета. Може би това е причината да живееш в Дестин. Вярвам, че наистина не си излизала на по питие с колеги. Но изведнъж каниш мен. Това беше глупаво, Ландри. Накара ме да се замисля.

Обърна се към Мечо и продължи:

— Семейство Стороу са убити на брега. Мечо е бил там и е видял всичко. По-точно е видял теб . Застреляла си ги с по един куршум в тила, а след това си ги замъкнала в морето. Притежаваш достатъчно физически сили за това, Черил. С очите си видях колко си добра в гребането. Пък и колко могат да тежат двама старци?

Ландри не каза нищо, но в погледа й, отправен към Мечо, се четеше омраза.

— Това е причината никой да не ти вдигне, когато позвъни на Бълок и Хупър — продължи Пулър. — Аз ги инструктирах, защото не исках да разбереш, че те подозирам. Споделих това само с тях. Бълок не искаше да повярва, че си корумпирана, но когато му разказах какво съм открил, той просто вдигна ръце.

— Ти го казваш.

— А и онази част от брега, която вони на сяра — спокойно добави той, без да сваля очи от лицето й. — Оказа се, че тя влиза в границите на Парадайз. Бълок ми обясни, че полицията не я контролира просто защото там не се случва нищо. А след това сподели, че въпреки всичко един от служителите му изявява желание да отскача от време на време до там. Искаш ли да чуеш името на доброволеца?

Ландри не отговори.

Пулър се премести по-близо до нея.

— Една нощ, по време на този „патрул“, когато всъщност охраняваш прехвърлянето на пленниците, ти изведнъж се натъкваш на леля ми, която седи в своето камри и си записва нещо в бележника. По това време тя вече почти не може да ходи, но държи да запази своята независимост. Прави го с помощта на специалното оборудване в колата си и най-често нощем, когато не е толкова горещо и влажно. Забелязва нещо необикновено именно в една такава нощ и го споделя със своите приятели Стороу. По всяка вероятност те са поискали да се уверят с очите си и в резултат са видели това, което е видяла и леля ми. После идват при теб, полицай Ландри. Защото патрулираш в техния квартал и те уважават. Разказват ти всичко, а ти се правиш, че записваш показанията им. Но не докладваш за тях, а ги унищожаваш.