Дейвид Балдачи - Забравените

Диего кимна и двете момчета се затичаха към вратата.

А Пулър се развика на всички езици, които знаеше, призовавайки пленниците да последват децата.

Онези, които бяха оцелели, започнаха да се блъскат към стълбите.

Междувременно Мечо продължаваше да си върши работата. Ножът му потъна в корема на един от пазачите, а пистолетът в другата му ръка гръмна и повали друг.

С известно закъснение Пулър видя, че едната му ръка е одраскана от куршум, но това очевидно не му пречеше.

После самият той получи нож в бедрото — миг преди да пръсне главата на мъжа, който го държеше.

Изправени в средата на затвореното помещение, двамата бавно се огледаха, но не видяха повече противници. Мечо започна да гаси пожара с някакви одеяла от килиите, а Пулър грабна пожарогасителя, който зърна на близката стена. Пламъците бързо изчезнаха, заменени от гъст бял дим.

Той захвърли празния пожарогасител, обърна се и замръзна.

От пушека изплува фигурата на Ландри като последната оцеляла от страшен апокалипсис. Пистолетът й сочеше право в гърдите му.

— Тъкмо се чудех къде изчезна — рече той.

— Съжалявам.

— Да, бе!

Тя бързо натисна спусъка. Веднъж, после втори път. Пистолетът гръмна, както би трябвало. Но Пулър продължаваше да стои срещу нея.

Нови два изстрела. Отново нищо. Пулър не помръдваше.

— Нямам бронежилетка — подхвърли той. — Но може би трябва да се прицелиш в главата ми.

Тя се възползва от съвета и се прицели между очите му.

Нищо.

После се обърна, усетила нечие присъствие зад гърба си.

Мечо светкавично я обезоръжи и изви ръката й с такава сила, че тя изкрещя. Лакътят й отиде високо горе, към гърба, под невъзможен ъгъл.

Пулър пое пистолета от Мечо и щракна пълнителя.

— В сака си винаги имам запас от халосни, защото понякога се налага да произвеждам предупредителни изстрели — промърмори той. — Когато подготвях оръжията за нападението, реших да заредя пистолета ти с такива. А Диас, която все още е на позиция горе, получи заповед да те ликвидира в момента, в който се докопаш до друго оръжие. Може би затова беше толкова нервна. Не е лесно да застреляш полицай дори когато знаеш, че е преминал на другата страна.

Едновременно вдигнаха глави. Диас действително беше насочила оръжието си в главата на Ландри, а чертите на лицето й бяха окаменели.

— Защо пожела да дойда с вас, след като си знаел? — попита на пресекулки Ландри.

— Много просто. Човек винаги трябва да държи враговете си наблизо. Много по-близо от приятелите.

— Все още не ми е ясно как си разбрал.

— Всичко е въпрос на времева координация, Черил. Повярвай ми, наистина е така.

— Какво искаш да кажеш?

— Бих ти обяснил, но ни чака още работа. А ти ще ни помогнеш да я свършим.

— Нямам такива намерения.

— О, напротив.

— Върви по дяволите!

Нещата се развиха за броени секунди. Ландри рязко се завъртя и заби коляно в слабините на Мечо. Големият мъж изпъшка и се преви. С едно светкавично движение тя измъкна ножа от колана му и го вдигна за решителен удар в незащитения му врат. После ножът изведнъж излетя от ръката й.

Обърна се в мига, в който юмрукът на Пулър се стрелна към лицето й.

Това беше последното, което видя.

Ударът попадна в брадичката й. Обезсиленото й тяло рухна в безсъзнание.

— Казах, че ще ни помогнеш! — изръмжа той, надвесен над нея.

Заредиха лодката с гориво и потеглиха обратно към брега.

Освободените пленници останаха на платформата, но един катер на Бреговата охрана вече се носеше с пълна скорост към тях въпреки тропическата буря. На борда му имаше достатъчно място за всички.

Диего и Матео пожелаха да се върнат с тях, но Пулър отказа.

— С катера ще пътувате далеч по-безопасно — поясни той. — А аз дори не съм сигурен, че това корито ще стигне до бреговете на Флорида.

Оказа се обаче, че тропическата буря бе достигнала сушата и силата й бързо започна да намалява. Обратното пътуване беше трудно, но все пак не толкова, колкото плаването им към нефтената платформа.

В един момент телефонът на Пулър влезе в обхват и той успя да проведе разговора, който беше планирал. Всъщност по-голямата част от него проведе Карсън, а той само слушаше, възхитен от начина, по който бригадният генерал внушаваше на човека отсреща какво трябва да направи.

— Става въпрос за националната сигурност, лейтенант. В такива случаи армията действа бързо и решително — нареждаше строго тя. — Вече получихте своите заповеди и аз очаквам от вас да ги изпълните професионално и експедитивно, както изисква униформата ви. Разбрахме ли се?