Дейвид Балдачи - Забравените

— Така е.

— Според теб как ще реагира след всичко, което се случи? Резултатът едва ли може да се нарече чисто измъкване.

— Мисля, че сеньор Рохас ще трябва да се съобразява с мен. Мрежата е по-важна от стоката. Аз мога да си доставям стока самостоятелно и вече го правя. В Азия и Африка живеят много бедни и глупави хора. А Рохас не може да изгради мрежа като моята, защото не разполага с необходимите връзки.

— Но си остава опасен, нали?

— Не го подценявам. Но когато човек има предимство, той трябва да се възползва от него.

— И аз мисля така.

Този коментар не беше на Ландри, а на Пулър, който изрита вратата и нахлу в кабинета, следван от Диас, Карсън и Мечо.

Всички насочиха оръжията си в гърдите на Лампърт, който бавно измести поглед към Ландри и смаяно промълви:

— Направила си ми постановка, а?

— Страхувам се, че да.

— Ти си пълна идиотка! Даваш ли си сметка какво правиш?

— Не съм сигурна, че ти си даваш сметка за това — отвърна Ландри, разкопча горните копчета на униформената си риза и измъкна портативен магнетофон, който подаде на Пулър. — Възползвах се от предимството си и това е всичко — добави с равен глас тя. — Но не изпитвам кой знае какво въодушевление. Просто избрах затвора пред отровната игла. Все пак е нещо.

— Ти не можеш да разчиташ на подобна сделка — хладно го изгледа Пулър.

— Как се справихте с охраната? — попита мрачно Лампърт.

— Би трябвало да ги инструктираш да проверяват по-внимателно колите, които влизат в имението. С Ландри на кормилото, те просто й махнаха да влиза.

— Каква идиотка, господи! — изръмжа Лампърт и отново изгледа полицайката със смразяващ поглед.

— Съжалявам, Питър — смотолеви тя. — Просто нямах друг избор.

— Ще заповядам да те ликвидират в затвора!

— Опитай, но според мен имаш да мислиш за доста по-важни неща — обади се Пулър.

— Ще наема най-добрите адвокати.

— Направи го, защото наистина ще ти трябват — процеди Диас. — Моето правителство ще настоява делото срещу теб да се гледа в Колумбия. Американците са прекалено меки, а в родината ми правосъдието се раздава много по-бързо.

Пулър пристъпи напред и щракна белезници върху китките на Лампърт, а след това окова и Ландри.

— Да вървим! — махна с пистолета си той.

Лампърт се надигна, погледна към Ландри и изръмжа:

— Ти си мъртва. Всички сте мъртви.

Излязоха на двора пред резиденцията и Пулър рязко спря.

— Какво има? — попита Карсън.

Мечо се оглеждаше. На лицето му се беше изписало дълбоко безпокойство.

— Всички долу! — изкрещя Пулър.

В следващия миг затрещяха изстрели.

Пулър засече позицията на стрелеца миг преди да се просне на земята.

Измъкна пистолета M11 и отвърна на огъня, изпразвайки цял пълнител по посока на врага. Това беше предпазна мярка, имаща единствената цел да му даде секундите за избор на нова позиция и евентуална контраатака. Прикри се зад някаква кола, стисна картечния пистолет МР5 и отправи поглед към широката поляна отпред.

— Пулър!

Погледна назад и видя Карсън, заела позиция зад една от колоните пред входа на къщата.

Ръката й сочеше наляво.

Погледна натам и сърцето му се сви. Диас лежеше по очи в локва кръв. Дори от разстояние личеше, че е мъртва.

Потърси с поглед Ландри и Лампърт.

Полицайката се беше скрила зад дънера на някакво дърво.

— Лампърт избяга! — изкрещя тя.

Пулър отново насочи вниманието си в посоката, от която бяха долетели изстрелите.

Не беше взел под внимание позицията на един-единствен човек.

Мечо.

Беше сигурен, че не е избягал, защото единственото му желание беше да влезе в бой. Също като него.

Изчака поредния залп, обърна се към Карсън и със знаци й обясни какво възнамерява да направи. Тя кимна и стисна оръжието си.

Той отново огледа местността. Видя го в последния момент.

Мечо беше излязъл във фланг на стрелците и оръжието му беше насочено към тях.

Безупречна работа, помисли си Пулър.

Нападателите бяха шестима.

Никъде не се виждаше превозното средство, с което бяха пристигнали.

Което го наведе на мисълта, че тези хора са всъщност част от охраната на имението.

Миг по-късно забеляза купчината тела, които се търкаляха на земята.

Това беше охраната.

А насреща му имаше нова сила, с която трябваше да се съобразява.

Която не беше пристигнала с автомобил.

Замисли се за тактическата ситуация.

Те бяха трима, а насреща си имаха шестима.