Карин Герхардсен - Джинджифиловата къща

Направо невероятно. Какво се беше случило, та да се прояви тази тъмна същност у него? Жертвите бяха хора, които вероятно не бе виждал от дете; при това — от малко дете.

Щом Хьоберг узна за арестуването, най-напред уреди Уестман да получи подкрепления, а после звънна на Санден и Хамад. Те все още издирваха единствения неоткрит човек от списъка. Вероятно пътуваха с кола към полицейския участък и се подготвяха за първоначалния разпит на Томас Карлсон, заподозрян за убийствата. Хьоберг се питаше как ще преодолее страха и притеснителността на Карлсон. Може би не би било зле да присъства психолог. Не, това ще почака. Главното сега е, че ще предотвратят по-нататъшни жертви, при положение че наистина са арестували когото трябва.

Телефонът звънна за пореден път. Цяла сутрин му звъняха колеги, свързани с разследването, журналисти, които настояваха за информация относно последните разкрития около убийството на Ванерберг, прокурорът, началникът на полицията и кой ли не. Този път се оказа снаха му Мия.

— Направих някои проучвания, както се разбрахме, и наличните сведения, мисля, ще те заинтересуват.

В тоталното объркване, след като задъханата Петра Уестман поиска подкрепление, Хьоберг съвсем забрави, че бе помолил снаха си за помощ. Идеята да се опита да си изгради впечатление за атмосферата в предучилищната група на Ингрид Олсон отпреди близо четирийсет години сега му се струваше несъществена.

— Слушам — насърчи я все пак любезно той. — Арестувахме заподозрян за убийствата, но независимо от това ми кажи. След малко ще го видя, затова е добре да знам нещо по-конкретно.

— Да не би случайно да сте арестували Томас Карлсон?

След известно мълчание Хьоберг отговори:

— Не мога да давам такава информация.

— Можеш, разбира се, иначе няма да ти кажа какво открих. Наистина представлява интерес, а както виждаш, вече знам името му.

— Добре, той е — предаде се Хьоберг. — Продължавай.

— Говорих с приятел от Катринехолм. И двамата обожаваме да си припомняме детството. Има страхотна памет. Връстници сме и се оказа, че брат му, Стафан Еклунд, е бил в същата предучилищна група. И приятелят ми, и майка му си спомниха куп неща от онова време. От друга страна, брат му не си спомня нищо. Полицията вече е влязла във връзка с него, ала така и не е изкопчила дума.

— По същество, ако обичаш — подкани я Хьоберг нетърпеливо.

— Добре, сега. По онова време живеели в доста лош район. Строели къща и щели да се преместят, щом я завършат. Междувременно братът ходел на забавачка. Децата били доста неприятни и майката не ги харесвала. Все се биели и правели поразии, а две се откроявали като особено гадни. Сещаш ли се кои са били?

— Не, кажи ми.

— Ханс и Ан-Кристин.

— Сериозно ли…

— Ханс и Ан-Кристин били тарторите и настройвали групата срещу две от най-смотаните деца — едното било Томас Карлсон, а другото — момиче. И двамата ядели бой всеки ден. Всички участвали. Стафан — също, за голямо разочарование на майка си. Под диктата на „лидерите“ правел каквото му нареждали и не се замислял кое е добро и кое не. На онези две хлапета погаждали всевъзможни гадни номера, кой от кой по-ужасен от предишния. Пребивали ги яко, веднъж почти удавили едното, режели им косата, съдирали им дрехите, оставили едното на улицата пред идваща кола, избивали им зъбите и като връх на всичко прилагали сериозен психически тормоз. Представяш ли си? А са били само на шест години!

— Какъв човек ставаш, ако си подложен на такъв терор? — запита се Хьоберг на глас.

— В малко градче като Катринехолм става следното: веднъж лепнат ли ти „етикет“, няма отърване — обясни Мия. — Най-вероятно издевателствата са продължили и в училище. Продължават до деня, в който не се преместиш. Страшно трудно е да те приемат в групата като равен. Дори да са го започнали онези в забавачката, после другите продължават традицията.

— А Карина Ахонен как се вписва в картинката?

— Тя е от онези, които са дърпали конците. Умна малка кукла. Лично никога не е прибягвала до насилие, но била инициаторът на психическия тормоз. Определяла кой е „добър“ и кой — „лош“, кое е правилно и кое не. Всички — и деца, и възрастни — я обожавали, а всъщност била злодейка: тя оформяла общественото мнение.

— Все едно говорим за мафиотска организация, а не за шестгодишни деца — въздъхна Хьоберг.

— Хората са еднакви. Светът се движи от власт и насилие на всички нива.

— А Лизе-Лот?

— Пълна грубиянка. Глупав лакей, копнеещ за внимание. И тя се е включвала като всички останали, но далеч по-активно.