Ричард Касъл: Убийствена жега

Руук обясни, че тъкмо бил прочел главата и тръгвал към кухнята, за да вземе телефона си и да позвъни на Ники. Когато посягал към него, чул, че асансьорът спира на неговия етаж. Не очаквал посетители и когато шперцовете затракали в ключалката, хукнал към кабинета, за да избяга през противопожарния изход. Прозорецът обаче не се отворил и той се оказал в капан. Давайки си сметка, че това спокойно може да е Улф, който идва да вземе последната глава, той я натъпкал в панталоните си.

Очоа поклати глава.

— Невероятно.

— Знам — кимна Руук. — Учудвам се, че мястото ми стигна. — Останалите насмешливо изсумтяха и той каза: — Какво пък, дълга е!

Вече всички, освен Ники бяха чели кулминацията на книгата на Касиди, така че Руук й я преразказа в общи линии. Ако не друго, ставаше ясно защо Джес Риптън и Ранс Юджийн Улф толкова държаха да я докопат. Последната глава обвиняваше клиента на Риптън, Тоби Милз, както и Солей Грей, че след вечерта, завършила с привидната свръхдоза на Рийд Уейкфийлд, те са постъпили като страхливци, бягайки от отговорност. Наркотиците и фактът, че знаменитостите са духнали, без дори да позвънят на 911, за да осигурят елементарна медицинска помощ за свой приятел, беше достатъчно шокиращо. Касиди беше осигурила достатъчно фойерверки, за да гарантира както че книгата й ще бъде бестселър, така и че всички замесени ги очакват катастрофални законови и финансови последствия. Тя обаче не се беше задоволила с това, изобличавайки нещо още по-лошо — убийство.

Ключа държеше портиерът. Дерек Сноу, любимец на клиентите не само заради услужливостта, но и заради дискретността си, посвоему също беше професионалист в потулването на скандали. Джес Риптън знаел, че Солей Грей го е простреляла, виждал го като човек, който си държи устата затворена, когато му платят и щом той се върнал в стаята, след като извел Тоби и Солей, Риптън очаквал, че срещу разумна сума Дерек Сноу ще се престори, че нищо не се е случило. Приемайки условията му, той уверил Стената, че наистина няма защо да се тревожи заради него.

Когато стройният човек с каубойските дрехи дошъл да им помогне да „почистят“, Риптън подчертал нуждата от дискретност, като го накарал да заплаши Дерек, че ако се разприказва, ще го намери, където и да се е скрил, и ще го убие. Нещата се влошили още повече, когато тексасецът отворил черната си чанта и извадил стетоскоп. Дерек бил в гостната и изтривал дръжките на вратите с някакви специални кърпички, получени от каубоя в спалнята, когато той извикал:

— Мамка му, Джес, този е още жив!

Портиерът бе казал на Касиди, че в този миг едва не хукнал да позвъни на 911, но смразяващата заплаха, излъчваща се от тексасеца, го стреснала и той не направил нищо. Продължил да изтрива отпечатъците, но се доближил до вратата на спалнята. Надникнал веднъж и те едва не го видели, така че се отдръпнал и се наместил така, че да остане скрит, наблюдавайки отраженията им в огледалото в банята. Говорели тихо, но той със сигурност чул Риптън да казва на другия:

— Направи нещо.

Тексасецът го попитал дали е сигурен и Риптън казал, че не иска изпадналият в делириум Уейкфийлд да се разприказва в спешното отделение и да каже на ченгетата какво е станало и с кого е бил.

— Убий мухльото.

Тогава другият измъкнал няколко бутилки от чантата си и след като натъпкал някакви хапчета в гърлото на Уейкфийлд, впръскал нещо в носа му, при това в щедри количества. После извадил стетоскопа си и дълго се вслушвал. Дерек се боял, че ще го спипат и се преместил в другия край на гостната, взел си нова кърпичка и се направил на зает. Известно време било тихо, после чул някакво движение и Риптън попитал:

— Е?

Другият отвърнал:

— Това е, свърши.

Когато излезли в гостната, портиерът се престорил, че не знае какво е станало и продължил да чисти. Риптън му казал само:

— Добра работа. Мини дистанционното още веднъж и можеш да си вървиш.

Онова, което накарало Дерек да говори с Касиди Таун, била вината. Той не бил ангел — взел парите й така, както и тези на Риптън, но възможността да сподели с нея подробностите за случилото се, а то било убийството на Рийд Уейкфийлд, се превърнала в търсене на опрощение. Казал й, че се страхува от тексасеца, който го уверил, че ще го убие, но повече се боял от живот, прекаран под тежестта на мълчаливото му съучастничество. Разказал й и колко болезнено трудно му било да не каже истината пред Солей Грей, която започнала да му се обажда редовно и да плаче заради отговорността, която смятала, че носи за смъртта на бившия си годеник. Дерек я гледал как затъва все по-дълбоко в бездната и казал на Касиди, че когато й каже всичко, нужно за книгата, може би ще се свърже със Солей, за да й каже истината. Таун го умолявала да изчака и той казал, че ще го направи, но че няма да чака вечно. Болката на Солей само влошавала угризенията му.