Ричард Касъл - Убийствена жега

— Влезте в стаята — каза Риптън и леко я бутна по-далеч от дивана с пистолета си. Хийт си отбеляза, че движението му е несигурно, като на аматьор. Не знаеше как да използва това заключение, освен за да реши, че ако й се отдаде възможност, трябва да стреля първо по Улф.

— Не съм сама. Няма да се измъкнете.

— Така ли? — Улф насочи беретата към нея, Риптън пристъпи към вратата и кресна в посока на входната врата: — Заповядайте всички! — После сложи длан до ухото си. — Ха!

Когато пристъпи към дивана и взе нейния „Зиг Зауер“, сърцето й пропусна един удар. Докато той го пъхаше в колана си, Ники се обърна към Руук.

— Как си? — Той се взираше в пода под бюрото си и нервно се въртеше. — Руук?

— Извинявай, получих спазъм. Прости ми, че не ставам.

— Знаеш ли, Джес — обади се Улф, — може би е време да тръгваме.

Преди Риптън да отговори, Ники реши да протака.

— Нали знаете, че арестувахме Тоби Милз?

— Не, не знаех — Той я огледа преценяващо. — За какво?

— И сам знаете.

— Вие ми кажете.

Сега беше неин ред да го прецени. Защо Риптън настояваше тя да отговори първо? Стори й се, че играе покер и изчаква да види кой пръв ще обяви каква ръка има. Тоест, той се чудеше какво знае тя и искаше да разбере. Ники реши да издаде колкото е възможно по-малко, за да спечели време.

— Клиентът ви бе арестуван след самопризнанията, които направи за случилото се в нощта, когато Рийд Уейкфийлд е умрял от свръхдоза в „Драгънфлай“.

Стената леко кимна.

— Интересно.

— Интересно ли? — каза тя. — Това ли имате да кажете за всичко, което сте надробили? „Интересно“? Рано или късно ще се разбере, че Тоби ви е поръчал да скриете какво е станало, като убиете всички, които са знаели. Накрая до един ще си платите.

Арогантността на Джес Риптън взе връх.

— Изобщо не знаете за какво говорите.

— Така ли? Той призна, че със Солей Грей са били там, когато Уейкфийлд е починал от свръхдоза. Той му е дал наркотиците. Вие сте го изкарали оттам и според мен когато се е оказало, че парите не стигат, за да затворите всички усти, Тоби Милз ви е поръчал да убиете портиера и шофьора, защото са доносничели на Касиди Таун. Която също сте убили. Всичко ми се връзва.

— Никога няма да направят връзката по една-единствена причина — каза Риптън. — Тоби Милз няма нищо общо с тези убийства и дори не знае, че съм замесен.

— Това ми звучи като признание.

Той повдигна рамене, изказвайки убедеността си, че каквото и да каже, то никога няма да напусне офиса на Руук.

— Истината ви казвам. Тоби не знае. Не подозира дори за книгата на Касиди Таун. Или за шпионските номера на оня шофьор и портиера. Знае само, че има една-единствена мръсна малка тайна. За един купон, излязъл от контрол.

— Стига, Риптън, сега не е моментът да въртите пиар. Не и след като убихте трима души, за да опазите безценните спонсори на клиента си.

Улф вече нямаше търпение да си тръгне.

— Джес? Готов ли си?

— Не затова са ги убили — изплю Руук, като хвърли бърз поглед към крака си, а после към Ники. — Не са убили тези хора заради имиджа на Тоби Милз. Убили са ги, за да скрият факта, че смъртта на Рийд Уейкфийлд не е била случайна. Той е бил убит.

Хийт се стресна — не подозираше, че Руук така умее да блъфира. Секунда по-късно обаче отново занемя — изражението му й подсказа, че това не е блъф. Обърна се, за да прецени реакциите на Джес Риптън и Ранс Улф. Тя не противоречеше на казаното.

— Значи последната глава наистина е у теб — каза Риптън и пристъпи към бюрото. — Иначе няма как да знаеш за убийството.

Руук сви рамене.

— Прочетох я.

— Убийство ли? Как така убийство? — попита Ники. — Според признанието на Тоби става дума за случайна свръхдоза.

— Да, защото Тоби все още вярва в това — отвърна Руук. — Тоби и Солей не са знаели, но Рейд Уейкфийлд е бил все още жив, когато са напуснали хотелската стая. — Руук подчерта казаното със свиреп поглед към Риптън. — Нали, Джес? Тогава с Текс сте го убили.

— Къде е? — Риптън погледна под бюрото, спомнил си, че Руук се суетеше и когато не откри последната глава, каза: — Сега ще ми кажеш къде си я скрил.

— Първо я пусни — каза Руук.

— Никъде не отивам.

— Точно така — кимна Риптън и отново огледа бъркотията в стаята.

— Ники. Опитвам се да ти помогна.

— Къде е, Руук? За последен път те питам.

— Добре — обяви Руук. — В панталоните ми е!

За миг всички замлъкнаха. Руук посочи към скута си с глава и кимна утвърдително.

— Провери — нареди Риптън.