Ричард Касъл - Убийствена жега

— Ще ви кажа как, г-н Руук. — Риптън сложи показалец на устните си и продължи, подбирайки думите: — Всъщност, ще докажа, че е у вас единствено с отрицания. Всъщност, с едно. Готов ли сте?

Руук не отговори. Просто хвърли бърз поглед към тексасеца, който редеше зъболекарските инструменти в стройни редици.

— Отрицанието е следното. Откакто сме дошли с моя сътрудник, вие нито веднъж не зададохте един елементарен въпрос. — Стената замълча, за да подсили ефекта. — Така и не ме попитахте какво правя тук. — Докато говореше, в стомаха на Руук се зароди парещо безпокойство. — Не казахте „Ей, Джес Риптън! Знам, че онзи каубой е забъркан, но вие сте от хората на Тоби Милз. Той какво общо има, по дяволите?“ Прав ли съм? Това, че не питате, аз го наричам „доказателство с отрицание“.

Руук бързо се опита да заглади положението.

— Това ли? Съвсем просто е. Няколко пъти сме разговаряли с вас за случая, естествено, че не бих се изненадал.

— Не ме изкарвайте глупак, Руук. Когато с полицайката проверихте Тоби, само налучквахте. Той беше просто име в списъка ви. Освен това определено нямахте нищо, което да свързва Тоби, тоест мен, с този хубавец. — Той изчака, но Руук не каза нищо. — Това, че не попитахте, означава, че отлично знаете защо съм тук и какво е станало с Тоби и Рийд Уейкфийлд онази нощ. Искам да знам къде е главата, където сте го прочели.

— Вече казах, че не е у мен.

— Ясно ми е, че ви се струва, че постъпвате умно — каза Джес. — Мислите си, че сте жив само защото ако ви убием, няма да можете да ни кажете къде е, но точно там е работата. След няколко минути моят приятел и без това ще ви убеди да пропеете. Междувременно… ще ви се прииска да бяхте мъртъв. — Той се обърна към Улф. — Свърши си работата. Аз ще проверя в спалнята. — Той тръгна към вратата и спря. — Нищо лично, Руук. След като имам избор, предпочитам да не гледам.

Щом той излезе, Руук опъна лепенките, почти прекатурвайки стола.

— Няма да помогне, приятел — каза тексасецът и взе един от инструментите. Руук усети, че лепенката на глезена му се къса, напъна по-силно и успя да освободи единия си крак. Наби стъпало в пода под бюрото и се отблъсна, опитвайки се да блъсне Улф със стола. Той обаче беше бърз и стисна врата му под лявата си мишница. Все още държеше зъболекарския инструмент в лявата си ръка и стараейки се да не го изкриви, докато пленникът рита и се мята, бавно изви китката си към главата му. Точно когато усети острия връх от външната страна на ушния си канал, Руук опита друга тактика. Вместо да напъва назад към нападателя си, той бързо смени посоката и изстреля торса си напред със силата на отчаянието.

Зъболекарската сонда се плъзна по попивателната хартия — опитът на Руук беше успешен. Инерцията запрати Улф напред, към ръба на бюрото, той го блъсна с раненото си рамо и изкрещя от болка, притискайки ключицата си. После седна на пода, лъхтейки като куче през август. Руук се опита да се отблъсне от пространството между бюрото и стената, но колелцата на стола не помръдваха, блокирани от падналите на пода предмети. Той започна да рита по-мощно, напразно опитвайки се да мине през перфоратора и дистанционното управление, а тексасецът се надигна, за да огледа малкото кърваво петно, избило на рамото му. Погледна към Руук над отворената рана и тихо изруга. После сви юмрук с такава сила, че кокалчетата му побеляха, и замахна да го удари.

— Не мърдай, Улф!

Ники Хийт стоеше на прага, насочила своя „Зиг Зауер“ към тексасеца. Руук каза:

— Ники, внимавай, Джес Риптън е…

— Тук — довърши той, протягайки ръка от коридора, и опря цевта на своя „Глок“ в слепоочието й. — Хвърлете го, детективе.

Хийт нямаше избор. В главата й буквално беше опрян пистолет и тя трябваше да се подчини. Между нея и камината имаше диван и тя хвърли оръжието на възглавницата с надеждата по-късно да й бъде под ръка.

Когато Руук не вдигна за втори път, опасенията й се засилиха и тя не можа да ги заглуши. Той винаги връщаше обажданията и Ники не можеше да се отърси от чувството, че нещо не е наред. Раздразнена от факта, че ще се появи без предупреждение, тя реши да направи именно това. Ако се получеше неловко, добре. Реши, че предпочита това пред угризенията в случай, че тревогите й се окажеха основателни.

След като позвъни на домоуправителя и взе ключовете, Хийт се качи по стълбите — помнеше каква врява вдига асансьорът при спирането си на етажа. Щом пристигна, долепи ухо до входната врата и чу боричкане във вътрешността на апартамента. При нормални обстоятелства щеше да следва процедурата и да поиска подкрепление, преди да влезе, но страховете й за Руук наближаваха кресчендо и й се струваше, че няма време за губене. Затова използва ключа, за да си отвори и за втори път тази седмица се намери в кризисно положение в апартамента му, търсейки възможност да обърне нещата. Докато тексасецът посягаше към 25-калибрената „Берета“ на колана си, тя започна да рецитира своята мантра. „Прецени. Импровизирай. Адаптирай се. Надделей.“