Ричард Касъл - Убийствена жега

Щом Улф свали пистолета си от главата на Ники, Руук натисна копчето на дистанционното управление с носа на обувката си. Оранжевият хеликоптер СВ-180 на перваза зад тексасеца оживя и щом перката му се завъртя, връхчето й зачатка срещу стъклото и стаята се изпълни с мощни вибрации. Улф се завъртя и стреля по играчката, пръскайки прозореца. Джес Риптън, който стоеше като вкаменен, вдигна ръце, за да се защити. Хийт се метна странично към него, сграбчи го за лакътя и го вдигна нагоре, плъзгайки ръце по китката към пистолета му.

Тексасецът се обърна към нея, без да й остави време да изтръгне глока от ръката на мениджъра. Затова тя я хвана със своите, прицели се, доколкото можа, натисна пръста на Риптън и стреля. Не улучи, куршумът проби превръзката. Тексасецът простена и стреля.

Докато залиташе назад, хватката на Ники върху ръката му се стегна и тя изстреля четири куршума право в лявото джобче на ризата на Ранс Юджийн Улф, преди да падне на пода.

Почти два часа по-късно, седнал сам на плота, който разделяше кухнята от гостната, Джеймисън Руук се взираше в двете съвършено успоредни колонки от мехурчета, които се надигаха от дъното на чашата му. Това беше втората му бира и той се готвеше да изпие и трета, давайки си сметка, че така или иначе няма да може да пише. Минаваше полунощ и фенерчетата на техниците от Съдебна медицина и екипа по събиране на доказателства все още просветваха в коридора.

В стаята за четене, която беше отделил миналата година — уютна ниша с меки мебели и клубно осветление, обточена с полици за книги на нивото на раменете му, се чуваха стоманените гласове на следователите, пратени от Началника на полицията. Руук половин час им бе разказвал как е протекла престрелката — обясни, че когато е осъзнал, че ще ги нападнат, ги е разсеял, позволявайки на детектив Хийт да овладее оръжието на Риптън и да стреля по Улф, и че когато тексасецът не я е улучил, убивайки Риптън, тя е успяла да отвърне на огъня и да го застреля. Руук наивно реши, че това, че е разсеял убийците с хеликоптер с дистанционно управление, използвайки и 2,4 гигахерцов радиопредавател и крака си, ще им се стори много печено, но това бяха въздържани хора, които се занимаваха със сериозна работа и той трябваше да потърси похвала другаде.

Когато се върнаха за втори път, Ники беше с тях и макар че не можеше да чуе разговора им от мястото си, по тона им си личеше, че се готвят да приключат. Екипът най-сетне си тръгна, Хийт отказа предложената й бира, но седна с Руук. От кабинета излязоха Роули и Очоа, сваляйки ръкавиците си, и я попитаха какво е решението на съдията.

— Поне тази вечер няма да даваме показания — каза тя.

— От „Полис Плаза“ 1 не казаха много, но четейки между редовете, не очаквам да има засечки. Трябва да изчакат 24 часа, само защото това е вторият ми инцидент за деня, а те трябва да бъдат изчерпателни.

— Би трябвало да ти дадат бонус — каза Руук и преди те да успеят да отвърнат, даде заден ход. — Това беше безчувствено, извинявам се, извинявам се, от бирата е.

— Как обясняваш поведението си през останалата част от деня? — попита Роули, но той не го слушаше. Взираше се в лицето на Ники, което му подсказваше, че тя се намира някъде далеч в собствената си глава.

— Ники? — Тя се опомни и Руук каза: — Справи се страхотно.

— Да, предвид алтернативата не мога да кажа, че съм недоволна.

— Ей — обади се Очоа. — Добре ли си след… нали се сещаш?

Дори без да довърши, всички бяха наясно, че има предвид убийството на Ранс Улф, който, престъпник или не, вече никога нямаше да бъде просто „тексасецът“ за Ники. Някои холивудски опити представят нещата другояче, но истината е, че отнемането на човешки живот се отразява много силно на всяко ченге, дори когато е напълно основателно и става дума за професионален убиец. Хийт беше силна, но знаеше, че многото загуби, които бе претърпяла този ден, ще й окажат въздействие. Щеше да отиде при полицейския психолог не защото беше слаба, а защото знаеше, че това помага. Знаеше също, че ще се оправи. Отговори на Очоа с едно-единствено кимване — на останалите не им трябваше повече.

Роули каза:

— Ей, Руук, вярно ли е, че си заврял ония страници в панталоните си?

Руук кимна гордо и отговори:

— Абсолютно вярно.

— Сега разбирам — каза Очоа, хващайки гумените ръкавици с два пръста — защо ни накараха да го пипаме с ей тези.

Не се засмяха — попречи им неписаното правило, че заради онова, което ставаше в коридора, трябва да спазват благоприличие. Язвителната забележка на Очоа обаче им хареса и те мълчаливо се ухилиха и заклатиха глави.