Ричард Касъл - Жега

— Парамедиците ще го извадят всеки момент.

Ники изчака да се покаже носилката и да стигне до бордюра, преди да се насочи натам, следвана от Роули, Очоа и Руук. На сухата бяла светлина от вътрешността на линейката лицето на Ноа бе с цвета на стрида.

— В състояние ли е за кратък разговор? — попита тя единия парамедик.

— Минута — две, не повече — отвърна мъжът.

Хийт се надвеси на Пакстън.

— Само да знаеш, че от сценката горе все пак излезе нещо добро. Пистолетът ти е двадесет и пети калибър. Същият, убил Поченко. Сверяваме балистиката. Ще ти направим и тест с парафин за следи от барут. Какво мислиш, че ще открием?

— Нямам какво да кажа.

— Какво, няма ли да издадеш края? Добре, ще изчакам резултатите. Искаш ли да ти се обадя, или предпочиташ да ги чуеш на изслушването в съда? — Пакстън се извърна. — Кажи ми: когато изтича дотук, за да вземеш картините, щеше ли да го използваш и върху Кимбърли Стар? Затова ли взе пистолета?

Когато той не отвърна, тя каза на колегите си:

— Кимбърли ми е длъжница.

— Голяма — каза Роули.

Очоа добави:

— Сигурно си й спасила живота, когато я арестува.

— Вече е била арестувана? — Ноа отново я гледаше.

— Този следобед, точно когато открихме картините в мазето — каза Хийт.

— Но онова обаждане, което сте подслушали…

— Вече бе в ареста. Обади се, защото я помолих.

— Защо?

— Как защо? За да дойдеш на изложбата ми. — Ники даде знак на парамедиците и отстъпи встрани, така че последното, което видя от Пакстън, бе физиономията му.

Късно същата нощ топлинната вълна отмина, ала не и спокойно. Студен фронт от Канада безцеремонно си проправи път по Хъдсън, сблъска се с горещия застоял въздух над Ню Йорк и започна зрелище от мълнии, вихрушки и плътни завеси от дъжд. Метеоролозите по телевизията не криеха задоволството си, докато сочеха червените и оранжеви петна по доплеровите радари, а небесата се отвориха и през манхатънските каньони от камък и стъкло отекнаха гръмотевици като топовни залпове.

В Трайбека, на брега на Хъдсън, Ники Хийт намали скоростта, за да не опръска посетителите, натъпкали се под навесите на „Нобу“ с напразната надежда да хванат някое такси. Свърна в улицата на Руук и спря полицейската кола насред една празна товарна зона, на петдесетина метра от сградата му.

— Още ли си ми ядосана? — попита той.

— Не повече от обичайното. Просто, когато приключим някой случай, се умълчавам. Все едно нещо ме обръща наопаки.

Руук се поколеба — личеше му, че има нещо наум.

— Така де, мерси, че ме докара.

— Няма проблем.

Мълния като от „Франкенщайн“ падна толкова близо, че на практика едновременно светкавица озари лицата им и изплющя мощен гръм. По тавана на колата зачатка ситна градушка.

— Ако видиш Четиримата конници на Апокалипсиса — каза Руук, — наведи се.

Тя се позасмя и се прозя.

— Извинявай.

— Спи ли ти се?

— Не, уморена съм. Твърде на нокти съм още, за да ми се спи.

Седяха и слушаха беса на бурята. Покрай тях пропълзя друга кола, с вода до средата на гумите.

Най-сетне той наруши мълчанието.

— Виж, много мислих и просто не знам как да го отиграя. Работим заедно — горе-долу. Спахме заедно — определено. Правим страхотен секс, а веднага след това нямам право да те хвана за ръка, дори в такси, когато сме само двамата. Опитвам се да си изясня правилата. Противоположностите ни уж се привличат, а после рязко се отблъскват. През последните дни си мисля неща като „Добре, тя не може да смесва страхотния секс и романтичното привличане с всеотдайността на полицейската си работа.“ И се питам дали да не пожертвам професионалните ни взаимоотношения? Да спра проучването за списанието, за да можем да…

Ники го сграбчи, нападна го с дълбока целувка. Откъсна се от него, колкото да каже:

— Няма ли да млъкнеш? — и преди той да отвърне, отново го сграбчи и залепи устни за неговите. Той я пое в прегръдките си. Ники разкопча колана си и се премести по-близо. Лицата и дрехите им се обляха в пот. През прозорците, замъглени от топлината на телата им, просветна още една светкавица.

Ники зацелува врата му и едното ухо. Прошепна:

— Наистина ли искаш да знаеш какво мисля?

Той само кимна.

Най-сетне ги достигна грохотът на гръмотевицата. Когато отзвуча, Ники се надигна, посегна към ключовете и угаси колата.

— Ето какво. След всичко това имам енергия в излишък. Имаш ли лаймове, сол и нещо забавно в стъклена бутилка?

— Имам.

— Тогава мисля, че трябва да ме поканиш у вас и да видим какво може да започнем тази вечер.