Ричард Касъл - Жега

— Извади го иззад една от възглавниците на дивана — каза Роули.

— Пусни го, Пакстън — каза Хийт. Не извади пистолета си, а пристъпи крачка напред, опитвайки се да намери удобна позиция, за да го обезоръжи. На свой ред той отстъпи две крачки назад, далеч от обхвата й.

— Недей — каза. — Ще стрелям. Ще стрелям. — Ръката му се тресеше и Ники се опасяваше, че може да стреля по случайност, затова не помръдна. А и Роули и Очоа бяха зад нея. Посегне ли към него, някой изстрел можеше да улучи я единия, я другия.

Възнамеряваше да си спечели време, като накара Пакстън да говори още.

— Това няма да ти помогне, Ноа. Никога не помага.

— Ще е грозно — каза Очоа.

— Не сглупявай — предупреди го Роули.

— Тишина. — Пакстън запристъпва заднешком към входа.

— Знам какво ти се върти в главата. Търсиш начин да се измъкнеш. Не можеш. — Зад себе си Ники чу тихите стъпки на Роуч, които обграждаха Пакстън. Продължи да говори, за да им даде възможност да го сторят. — Знай, че отпред има патрулна кола и униформени полицаи във фоайето. Същият отряд, който те следи от сутринта, когато Бъкли те издаде.

— Вие двамата. Спрете. Кълна се, ако мръднете, започвам да стрелям.

— Правете каквото каже. — Хийт се обърна с лице към тях и каза: — Момчета, чувате ли? Наистина. — Ники се възползва от позата си, за да скрие от полезрението на Пакстън извадения си Зиг. Отпусна ръка и долепи пистолета към задната част на бедрото си, когато отново срещна очите на Пакстън.

Междувременно той отстъпи още крачка. Свободната му длан легна на бравата. — Всички, назад.

Останаха по местата си. Ники все така се опитваше да го разубеди, макар зад себе си да стискаше здраво оръжието си.

— Ти си по смятането, нали? Какви мислиш са шансовете ти да стигнеш до улицата?

— Млъкни. Мисля.

— Не, не мислиш.

Ръката му затрепери още по-силно.

— Какво значение има? Прецакан съм.

— Но не си мъртъв. На кого ще се повериш — на адвокат или на погребален агент?

Той сякаш наистина се замисли, движейки уста в безмълвен вътрешен диалог. И точно, когато Ники си мислеше, че ще се осъзнае, той блъсна вратата навън. Тя вдигна оръжието си, но той вече бе изхвърчал в коридора.

След това всичко се случи бързо. Ники се втурна към вратата, която се тръшна след Пакстън. Зад себе си чу извадени пистолети, стъпки и Роули на радиостанцията си:

— Заподозреният бяга. Въоръжен, повтарям — въоръжен с пистолет, на шестия етаж. Преследваме.

Хийт заби гръб в стената, от едната страна на вратата, насочила Зиг-а си към земята в стойка „равнобедрен триъгълник“.

— Прикривайте ме — извика тя. Очоа реагира като на пружина. Приклекна на едно коляно, хванал своя Смит и Уесън с една ръка, а с другата — бравата.

— Когато кажеш — каза той.

Без да чака, детектив Хийт спокойно рече:

— Давай.

Очоа й отвори. Ники се завъртя с касата за опора и насочи пистолета си към коридора. Спря, без да сменя стойката си, тръсна глава и измърмори:

— Мамичката му да…

Очоа и Роули също се подадоха, също спряха. Роули тихо каза по радиостанцията:

— До всички, имаме заложник.

На половината път към стълбището стоеше Руук, а зад него се криеше Пакстън, насочил пистолета към главата му. Журналистът направи физиономия и овчедушно предположи:

— Ами, явно е бил Ноа.

— Стига си шавал — каза Ноа Пакстън. Руук понечи да извърне глава, за да каже нещо на нападателя си, но Пакстън натисна слепоочието му с дулото.

— Ох. Стига де.

— Казах да стоиш мирен, по дяволите.

— Прави каквото ти казва, Руук. — Ники не отпускаше пистолета си и държеше на мушка малкото, което се виждаше от Пакстън зад човешкия му щит. Знаеше, че Роули и Очоа правят същото.

Руук вдигна вежди в знак на разкаяние и я изгледа като хлапе, току-що счупило холната лампа с бейзболна топка.

— Много съжалявам.

— Руук, тихо — повтори Ники.

— Отсега нататък ще върша каквото ми кажеш.

— Започни като млъкнеш.

— Окей. — След това се сети, че току-що е продумал и не пропусна да добави поредното извинение.

— Искам да хвърлите пистолетите — каза Пакстън.

— Всички.

Хийт не отказа, защото словесната конфронтация само би донапрегнала ситуацията. Вместо това остави стойката й да даде отговор, а самата тя рече:

— Достатъчно си умен да знаеш, че няма измъкване, Ноа. Защо не го пуснеш и да приключим мирно?

— Има резон, да знаеш — каза Руук. Хийт и Пакстън в един глас му казаха да млъкне.

Лявата ръка на Пакстън стискаше отзад ризата на Руук, за да не избяга. Дръпна го.