Ричард Касъл - Жега

— Това е трагично, но не разбирам връзката.

— И аз не я разбирах. Все се питах, защо някой ще убива оценител? Тогава открих, че цялата колекция на Стар се състои от имитации. — Мъртвешка бледност заля като вълна лицето на Ноа Пакстън.

— Фалшификати? — Той зарея поглед по стените. Спря се на картина досами арката на вратата, скрита под забрало.

— Да, Ноа — натърти детективът. Вниманието му се върна на нея. — Цялата колекция.

— Как е възможно? Матю плати огромни суми за тези картини, все от уважавани дилъри. — Руменината се връщаше по бузите на Пакстън, обзе го превъзбуда. — Уверявам ви, че когато ги купихме, сред тях не е имало фалшификати.

— Знаем. Документите от застрахователя го потвърждават.

— Как тогава е възможно това?

Ники седна на страничната облегалка на диван, по-скъп от колите на повечето хора.

— Оценителката е направила собствени снимки, нещо като нейни бележки по огледа. Открихме ги във фотоапарата й — не съвпадаха с тези от застрахователите. — Хийт направи пауза, за да осмисли Пакстън думите й. — Между покупката на картините и оценката й някой ги с подменил.

— Това е невероятно. Сигурни ли сте?

— Напълно. И Барбара Диърфийлд е щяла да стигне до същия извод, ако е имала възможност да разгледа снимките си. Всъщност — добави Ники, — бих казала, че причината да я убият, е, защото някой не е искал тя да направи това откритие.

— Казвате, че Матю е опитвал да пробута фалшификати?

Хийт поклати отрицателно глава.

— Никога не би наел Диърфийлд, ако е знаел, че са фалшиви. А и след всички пари и его, вложени в малкия му Версай? Би се побъркал, ако можеше да разбере.

Очите на Ноа се разшириха.

— О, Боже. Кимбърли…

Ники стана и се разходи до картината на Сарджънт с двете момиченца, наслади й се за секунда и рече:

— Кимбърли е изпреварила другиго в кражбата на картините. Арестувах втора банда, която е влязла тук малко по-късно, по време на токовия удар, но са намерили само голи стени.

— Всички са се втурнали да крадат нещо без стойност.

— Кимбърли не е знаела това. Скърбящата г-жа Стар е мислела, че удря джакпота в отплата за нещастния си брак.

— И другите крадци явно също са смятали, че са ценни. — Пакстън посочи картините. — Защо иначе ще се опитват да ги откраднат?

Ники отстъпи от картината и се завъртя към него.

— Не знам, Ноа. Защо не ми кажеш?

Той се забави с отговора, докато преценяваше дали му задава реторичен въпрос или нещо по-остро. Едва ли му бе харесал настойчивият й поглед, но реши да опита с първото предположение.

— Знам ли.

Ако сутрешното изпълнение в патологията бе театър, това тук бе бразилско жиу-жицу, но вече й писваше да се боксира. Време бе за хватове и ключове.

— Познаваш ли мъж на име Джералд Бъкли?

Пакстън оформи устата си в увиснала подкова.

— Не ми звучи познато.

— Интересно, Ноа. Джералд Бъкли те познава. Той е портиер нощна смяна тук. — Ноа си надяна искрената физиономия. Бе почти убедителен — никак нелошо. Тя беше по-добра. — Втора подсказка. Бъкли е човекът, когото си наел за втората кражба по време на токовия удар.

— Това е лъжа. Дори не го познавам.

— Е, това вече е необяснимо — обади се изпод арката Очоа. Пакстън бе нервен. Не бе забелязал кога са пристигнали другите двама детективи и сега се сепна от думите на Очоа. — Този следобед аз и партньорът ми се разходихме до Таритаун. До един бар там.

Роули се включи:

— Как беше. „Ленивата лястовица“?

— Все тая — каза Очоа. — Май редовно се отбиваш там? Всички те познават. И барманът, и една сервитьорка потвърдиха, че с Бъкли сте се заседяли задълго преди няколко нощи.

— По време на токовия удар — добави Роули. — Горе-долу когато Бъкли е трябвало да е на работа, ако по-рано не се бил обадил да отмени смяната си.

— Бъкли не е най-добрият избор за водач на хората ти — намеси се Хийт. Погледът на Ноа, все по-разфокусиран, се луташе между тримата детективи.

— Типчето се срина като пясъчен замък — додаде Очоа.

— Бъкли също така каза, че си му се обадил и си му казал да побърза да отвори на Поченко вратата откъм покрива. Точно преди да загине Матю Стар — каза Ники.

— Поченко? Кой е Поченко?

— Браво. Веднага влезе в крачка, не се изпусна — похвали го Хийт. — Поченко е един човек, чиято снимка не разпозна сред снимките, които ти показах. Въпреки че ти ги показах два пъти — веднъж тук, веднъж в офиса.

— Бродите в тъмното. Всичко това е спекулация. Залагате теорията си на признанията на лъжец. Отчаян за пари алкохолик. — Пакстън стоеше право на пътя на слънчев лъч от един висок прозорец и челото му лъщеше. — Да, признавам, че го срещнах в Лястовицата, но само защото се мъчеше да ме изнудва. Няколко пъти го използвах да намира проститутки на Матю и се опитваше да продаде мълчанието си. — Пакстън вдигна брадичка и натъпка юмруци в джобовете си, в превод от език на тялото: „Това е версията ми и не се отмятам от нея.“