Ричард Касъл - Жега

— Назад. — Когато Руук не помръдна. Ноа го дръпна по-рязко. — Казах, назад! Точно така, с мен. Леко, леко. — Заситни към асансьора. Когато видя, че тримата детективи се движат напред с неговата скорост, той спря. — Хей, не мърдайте!

Хийт и Роуч спряха, но не се върнаха назад.

— Не ме е страх да го използвам — предупреди ги Пакстън.

— Никой не ти противоречи. — Тонът й бе спокоен, но властен. — Само че не искаш да го използваш.

Пакстън намести пистолета си по-удобно и Руук се приплъзна напред, ала другият мъж го забеляза и отново го дръпна.

— Не бъди идиот. — Ноа отново притисна дулото зад ухото на Руук. — Трябва ми само един куршум. Знаеш ли какво ще ти се случи, ако стрелям?

Руук кимна, доколкото смееше.

— Бъркани яйца.

— Какво?

— Като чук по… Няма значение. Не ми се говори за това.

Продължиха към асансьора. Детективите отново напреднаха в синхрон с тях. Над вратата пишеше, че асансьорът чака на шестия стаж.

Хийт промълви почти недоловимо:

— Роулс.

— Кажи.

— Свали асансьора.

Роули тихо нареди:

— Фоайе, извикайте асансьора незабавно.

Зад себе си Пакстън чу как кабината потегля.

— Какво, по дяволите, си мислите, че правите? — Погледна бързо през рамо: цифрата шест угасна, светна петицата. Не се премести достатъчно, за да даде на Ники да се прицели, но тя успя да направи две крачки напред.

Той забеляза.

— Спри на място. — Тя го стори. Почти бе прекосила делящото ги пространство и се намираше само на около три метра от него. Още не бе достатъчно близо, но почти. Лицето на Пакстън не се виждаше, само окото му, което се кокореше между дулото и главата на Руук. Гласът му набираше ярост. — Приклещихте ме.

— Няма просто да си излезеш. Казах ти. — Тя се постара да запази тона си равен, в противовес на яростта му.

— Ще стрелям.

— Време е да оставиш пистолета, Ноа.

— Кръвта му ще е на твоята съвест.

Руук срещна погледа й и оформи думите. „Застреляй. Го.“

Нямаше прицел и му го сподели, като поклати едва забележимо глава.

— Всичко развалихте, детектив. Иска ми се Поченко да беше довършил работата с вас.

Окото на Ники трепна и в корема й нещо се сплете.

— Ти ли си бил? — отрони Руук.

— Остави, Руук — каза Ники, мъчейки се самата тя да го пропъди от ума си. Зад себе си чу „шибаняк“ от Роули и още преди да довърши, като негово ехо, същата дума от Очоа.

— Изпратил си онова животно в апартамента й? — Ноздрите на Руук се разшириха. — В дома й? — Гръдния му кош се издуваше с всеки дъх, а гневът му набираше скорост. — Копелдак… мръсен. — Извъртя се от пистолета и се хвърли на пода, а в коридора проехтя изстрел.

До него, стенейки. Пакстън падна на коляно, а от рамото му върху Руук шуртеше кръв. До тях лежеше изпуснатият пистолет и Ноа посегна.

Ники се хвърли с главата напред и го повали по гръб. Притисна го към пода с колене върху гърдите. Той държеше пистолета, но не бе имал възможност да го вдигне. Тя почти опря дулото в дясното му око.

— Давай — каза детектив Хийт. — И бездруго ми трябва нова блуза.

В Ла Шальор, кафенето на тротоара пред Гилфорд, посетителите се бутаха, за да видят по-добре работата на полицаите. Слънцето вече бе залязло и от чашите с двадесетдоларови коктейли и списанията „Космополитън“ се отразяваха светлините на патрулните коли и линейки.

Между кафенето и стълбището на сградата същите светлини обливаха гърбовете на двамата цивилни полицаи срещу детектив Хийт. Един от тях прибра тефтера си. Ръкуваха се с нея. Ники се облегна на още топлата каменна фасада на Гилфорд и изпрати с поглед екипа, разследващ стрелбата, обратно до тяхната собствена Краун Виктория.

Руук пристъпи до нея.

— „Давай, и бездруго ми трябва нова блуза“?

— Мисля, че беше добро като за импровизация. — Опита се да разчете реакцията му. — Какво, много момичешко ли се получи?

— Определено привлече вниманието на Ноа. Надявам се, че тези двамата не са ти поискали значката и пистолета?

— Не, мислят, че няма да имам никакви проблеми. Всъщност се изумиха, че не съм го убила.

— Не искаше ли?

Тя се позамисли и рече само:

— Жив е. — Не добави нищо друго, освен: — Ако ми трябва да задоволявам подобни импулси, гледам филми с Чарлз Бронсън. Или Джоди Фостър. — Обърна се към него. — Освен това се целех в теб. Исках теб да убия.

— А даже подписах да не търся отговорност, ако нещо ми се случи.

— Тогава още по-жалко, че изпуснах възможността. Ще ме преследва вовеки.

Роуч излязоха от сградата. Очоа каза: