Ричард Касъл - Жега

— Да поговорим за пари, Ноа. Помниш ли малкото прегрешение, което счетоводителите криминолози откриха? Когато си си поиграл с тефтерите, за да скриеш няколкостотин бона от Матю?

— Казах ви вече, че беше за колежа на хлапето му.

— Да предположим засега, че казваш истината. — Ники не му вярваше, разбира се, но прилагаше още един принцип от жиу-жицуто: когато се приготвяш да събориш противника, не му позволявай да финтира. — По каквато и да е причина, успял си да покриеш следите си като си върнал парите две години назад, точно след като една от картините от колекцията, на Жак-Луи Давид, е била продадена за същата сума. Съвпадение? Не вярвам в съвпаденията.

Очоа поклати глава и отсече:

— Не вярва.

— Детектив Хийт никак не тачи съвпаденията — потвърди и Роули.

— Така ли се започна, Ноа? Трябвала ти е някоя друга хилядарка, затова си подменил картината и си я продал? Самият ти каза, че Матю Стар е бил еснаф-простак. Така и така не е можел да различи фалшификата от оригинала, нали?

— Дръзко — включи се отново Очоа.

— И дързостта ти е растяла. Когато си видял колко лесно ти се разминава, си го пробвал с още една картина, и още една, и накрая, с течение на времето си завъртял цялата колекция. Запознат ли си с Алфред Хичкок?

— Защо, да не се оказва, че се е вдъхновил от мен за Големия влаков обир?

— Веднъж го попитали дали смята, че някой някъде е извършил съвършеното престъпление. Той потвърдил. Интервюиращият поискал да узнае какво е, а Хичкок му отвърнал, „Не знаем, затова е съвършено.“

Ники застана под арката при Роули и Очоа.

— Трябва да ти го призная, тази подмяна е била съвършено престъпление. Докато Матю най-сетне решава да ги продаде. Тайната е щяла да излезе наяве. Първо е трябвало да затвориш устата на оценителката и си наел Поченко да я убие. А после си го пратил тук да изхвърли Матю през терасата.

— Кой е този Поченко? Все приказвате за него, сякаш трябва да ми говори нещо.

Ники му направи знак да се изправи.

— Ела.

Пакстън се поколеба, отклони поглед към вратата, но се приближи към детективите.

— Погледни картините. Избери си която искаш и я огледай добре. — Той се приведе срещу една от тях, хвърли й бегъл поглед и се обърна към Ники.

— Добре, и?

— Когато Джералд Бъкли те предаде, даде и адреса на склада, където си му казал да занесе откраднатите картини. Днес издействах заповед за обиск на мястото. Познай какво открих. — Тя обхвана с широк жест колекцията, разположена насред тъмнооранжевия светлик на залеза. — Оригиналите.

Пакстън опита да се владее, но челюстта му се охлаби. Завъртя се рязко, да погледне отново творбата зад себе си. И тази до нея.

— Точно така. Откраднатите оригинали. Фалшификатите са още в сандъка в мазето.

Пакстън започваше съвсем да губи ориентация. Пристъпваше, разглеждаше картини, потресен, а дъхът му стържеше в гърлото. Детектив Хийт продължи:

— Признавам, че складът, който си наел, е първокласен. Контролиран климат, последна дума на противопожарната техника, обезопасен отвсякъде. Имат най-фините камери за наблюдение, които съм виждала. Виж тази снимка от една от тях. Малък образ, но много ясен.

Пакстън протегна трепереща ръка. Ники му подаде снимката и лицето му доби още по-пепеляв оттенък.

— Още преглеждаме архивите. До момента имаме записи от това как на всеки два месеца, грубо казано, добавяш по една картина от колекцията на Матю Стар. Конкретно на тази снимка, някъде отпреди месец, носиш особено голямо платно. — Тя посочи към другия край на стаята. — Онази ей там. — Пакстън дори не се потруди да се обърне. Все така зяпаше снимката в ръцете си. — Но тази не ми е любима. — Тя кимна на Очоа, който свали покривалото от едно голямо платно, и рече: — Ето тази е.

Увеличена многократно снимка от същата камера.

— Според часовника на камерата е от секунда и шест десети след тази, която държиш. Платното е много голямо, г-н Пакстън. Твърде трудноподвижно, но и твърде ценно. Затова не сте рискувал да го носите сам. Вижте кой тъкмо свива зад ъгъла, понесъл задната част на картината.

Малката снимка падна на пода. В ъгъла на голямата се подаваше Витя Поченко.

Той отпусна глава, прегърби се. Пръстите му потърсиха опора в облегалката на дивана зад него.

— Ноа Пакстън, арестуван сте за убийствата на Матю Стар и Барбара Диърфийлд. — Ники погледна през рамо към колегите си. — Сложете му бел…

— Пистолет! — извикаха в един глас и посегнаха към своите собствени. Ники вече стискаше дръжката на своя Зиг Зауер в кобура на кръста й, ала докато се извърти, Пакстън вече я държеше на мушка.