Ричард Касъл: Жега

— Знам само, че не младея, докато те слушам да увърташ. Карай по същество.

— Когато я разпитваше, Агда каза нещо за това колко било великолепно пианото, та чак щяла да припадне, когато го извадили от сандъка. — Той направи пауза. — Кой носи пиана в сандъци? Вече никой.

— Интересно. Продължавай. — Всъщност, точно тази територия обхождаше и тя, и искаше да види неговите стъпки.

— Знаем, че са доставили пианото, защото го видяхме там след кражбата. И се запитах, защо ще го носиш в сандък, освен ако след това няма в същия сандък да изнесеш нещо?

— И какъв е изводът ти?

— Очевидно е. Доставчиците на пиана са параван за крадците.

— Това ли е крайният ти отговор? — Изражението й, докато го питаше, го накара толкова бързо да смени своето собствено, че Ники едва не прихна. Ала запази покерджийската си физиономия.

— Или… нека довърша. Със заповедите си отишла в Гилфорд и в някакъв личен склад. Не се отмятам от сценария с пианото, но казвам, че е… Кимбърли Стар. — Макар тя да не демонстрира реакция, Руук се оживи. — Прав съм, знам си! Мога да го прочета у теб. Кажи ми, че греша.

— Нищо няма да ти казвам. — Дойдоха Роули и Очоа. Хийт закрачи към тях. — Защо да си развалям забавлението?

— Показахме снимката на Бъкли — каза Очоа. — Двама го разпознаха. Не е зле.

— Ама никак. — Ники си позволи да пусне по гръбнака си тръпката от набиращото скорост разследване.

— Ще свидетелстват ли?

— Да — каза Роули.

Телефонът на бюрото й иззвъня и тя се хвърли към него.

— Детектив Хийт. — Тя закима, сякаш от другата страна можеха да я видят, и отговори: — Отлично. Чудесно. Отлично. Благодаря много. — Затвори.

— Подслушването започва. Отиваме на танци. — Поне веднъж нещата се движеха с нейната скорост.

В ъгъла на една малка стаичка, зад техника, който записваше обажданията, Ники и Руук седяха на сгъваеми метални столчета, опрели колене. Отдушникът свистеше и Хийт бе помолила да го изключат, за да слуша по-добре, затова сега се задушаваха.

На плазмената конзола затрепка синя линия.

— Улавяме нещо — каза техникът.

Хийт сложи слушалките. Сигналът „свободно“ измърка. Дишането й се учести, както преди набега в Лонг Айлънд, само че този път не успя да се овладее. Сърцето й биеше в диско ритъм, докато тя не чу припукване — някой вдигна, — а то пропусна удар.

— Използвам пряката ти линия, защото не искам рецепционистката да знае, че ти звъня — каза Кимбърли Стар.

— Добре… — Ноа Пакстън звучеше предпазливо. — Не разбирам защо не.

Ники попита с жест дали записват. Техникът кимна.

Кимбърли продължи:

— Ще разбереш, Ноа.

— Има ли нещо? Звучиш странно.

Ники примижа, съсредоточавайки се единствено в гласовете и обкръжението им. През слушалките звукът бе много чист. Чуваше всеки нюанс. Пневматичният офисен стол на Ноа изсъска. Кимбърли преглътна с мъка.

Ники я чакаше да заговори.

— Трябва да ми помогнеш с нещо. Знам, че все вършеше разни работи за Матю и искам да помогнеш и на мен.

— Разни работи? — Тонът му още бе предпазлив.

— Стига глупости, Ноа. И двамата знаем, че Мат правеше много сенчести далавери, с които се занимаваше ти. Искам да направиш нещо такова и сега.

— Слушам — каза той.

— Картините са у мен.

Ники се усети, че стиска юмруци от напрежение и се насили да ги отпусне.

Столът на Пакстън проскърца.

— Моля?!

— Да не би да говоря чужд език? Ноа, колекцията. Не са я откраднали. Взех я. Скрих я.

— Ти?

— Не лично. Едни хора, докато ме нямаше в града. Все тая. У мен са и искам да ми помогнеш да ги продам.

— Кимбърли, луда ли си?

— Мои са. Нямам застраховка. Заслужавам нещо от всичките години с тоя копелдак.

Сега Хийт преглътна с мъка. Нещата се навързваха. Сърцето й блъскаше.

— Какво те кара да мислиш, че знам как да ги продам?

— Ноа, трябва ми помощ. Беше човекът, който оправяше бакиите на Матю, сега искам да си моят. И ако няма да ми помогнеш, ще намеря някой, който да иска.

— Чакай, чакай, Кимбърли, забави. — Още едно пневматично просъскване и Хийт си представи как Ноа Пакстън се изправя зад бюрото си във формата на конска подкова. — Не звъни на никого. Слушаш ли ме?

— Слушам — отвърна тя.

— Нека поговорим. Има решение, просто пази самообладание. — Той направи пауза и попита: — Къде са тези картини?

У Ники се надигна вълна очакване и я понесе, докато не се почувства безтегловна на гребена й. Около виниловия предпазител на една от слушалките й се плъзна капка пот.