Крис Картър - Един по един

Три месеца по-късно той се хвърли под влак.

Мишел не изпита абсолютно никакви угризения заради онова, което беше направила.

Едно бивше гадже обаче, след като беше арестуван за притежание на наркотици с цел разпространение, издаде Мишел на ченгетата, за да сключи сделка с тях. Те на свой ред предадоха информацията на отдел „Киберпрестъпност“ на ФБР, които вече търсеха Трасос от известно време. С информацията, която им даде бившето гадже, ФБР за по-малко от седмица организира следене. Арестът последва след няколко дни. Четирима агенти нахлуха през вратата точно когато Мишел беше проникнала в база данни на контролния център на енергоснабдяването на целия западен бряг на Съединените щати. Тя току-що беше преструктурирала тарифната им система и бе подарила на всички от Монтана до Ню Мексико електрическа енергия на много евтини цени.

Дотогава киберпрестъпността и кибертероризмът вече се бяха превърнали в главна заплаха за Америка и начина й на живот. Правителството на Съединените щати разбираше, че хора със способностите на Мишел Кели притежават потенциала да станат безценна придобивка и съюзници в новата им борба, а не врагове. Имайки това предвид, ФБР й предложи сделка — да продължи да хакерства, но този път на страната на закона, или много дълъг престой в затвора.

Мишел прие.

Скоро осъзна, че предишният живот не й липсва. Не беше хакер, защото й харесваше да нарушава закона или заради паричните печалби, а защото изпитваше удоволствие от предизвикателството и тръпката и беше гениална в тази област. Сделката, която й бяха предложили, не й отне нищо от това, само го направи законно.

Не беше изненадващо, че ФБР изиграха безупречно картите си. Те знаеха, че причината Мишел да избяга от дома си, е баща й насилникът, и я аклиматизираха към новата й роля, като се погрижиха всеки случай, който й възложиха през първата година, да включва кибер сексуално престъпление, и по-точно педофилия. Гневът и отвращението й към такива закононарушители бяха толкова яростни, че тя се заравяше в работата и превръщаше всеки случай в личен въпрос.

Беше толкова добра в работата си, че след четири години оглави отдел „Киберпрестъпност“ във ФБР в Лос Анджелис.

Тя разтърси глава, прогони спомените и отново насочи вниманието си към жената в стъкления ковчег. Изгледа записа отначало още веднъж, търсейки някой пропуснат детайл, но пак не забеляза нищо.

— Какво търсиш, Мишел, по дяволите? Тук няма нищо — каза си и потърка с длан челото си.

Отиде до тоалетната, отново напълни с кафе чашата си и се върна на бюрото си. Още не беше готова да се откаже.

Следващата й стъпка беше да забави кадрите два и половина пъти и с помощта на приложението „цвят и контраст“ да увеличи образите, използвайки метод за насищане на цветовете. Интензивната резолюция на цветовете открояваше дребните детайли, неща, които иначе не се виждаха.

Мишел се наведе напред, сложи лакти на бюрото си, подпря брадичката на юмруците си и отново започна отначало.

Бавната скорост замайваше главата й. Насищането на цветовете и контрастът уморяваха очите по-бързо и оказваха напрежение върху очните ябълки. Мишел се усети, че прави кратки почивки на всеки три-четири минути. За да си починат очите й, тя ги фокусира върху нещо в отсрещния край на стаята и масажираше слепоочията си, но вече чувстваше, че зад очните й ябълки набира инерция главоболието.

— Може би трябваше да приема предложението за помощ на Хари — измърмори. — Или още по-добре, да отида при другите, защото в момента съм абсолютно сигурна, че се нуждая от питие.

Тя отпи от кафето, отново пусна записа и погледна часовника в долния десен ъгъл на екрана. Оставаше й да гледа още малко повече от минута.

Когато очите й се върнаха на екрана, Мишел можеше да се закълне, че видя нещо да преминава.

Не беше тарантулова оса.

— Какво е това, по дяволите?

Тя спря записа, превъртя назад две секунди и го пусна отново.

Пак го видя да преминава.

Мишел пак превъртя назад, но този път увеличи част от екрана, изключи програмата за насищане на цветовете и контраста и ръчно превъртя кадрите един по един.

И я видя.

Хънтър и Гарсия тръгнаха след Бриндъл по късия коридор, водещ по-навътре в къщата и обратно в спалнята на Кристина Стивънсън.

— Направихме ултравиолетов тест на чаршафите, завивките и калъфките на възглавниците — съобщи Майк, водейки двамата детективи към леглото. — Никъде няма следи от семенна течност, но има мънички петна от кръв, главно в този ъгъл на завивките. От лабораторията ще ни кажат дали кръвта е на жертвата или не. — Той посочи мястото и после запали ултравиолетова лампа. — Вижте.