Крис Картър - Един по един

От малка Мишел беше страхотна с компютрите — нещо, което дори самата тя не можеше да обясни. Мозъкът й сякаш беше устроен различно и създаден да чете като детски стихчета и най-сложните редици от машинни кодове.

Мишел Кели беше родена в Дойл, Северна Калифорния. Баща й почина, когато тя беше само на четиринайсет години. Той беше пушач от ранна младежка възраст, имаше слаба имунна система и се разболя от пневмония, докато се бореше с упорита простуда. Майка й, боязлива и хрисима жена, която се страхуваше да остане сама, се омъжи повторно година по-късно.

Вторият баща на Мишел беше избухлив пияница и много скоро превърна майка й в наркоманка и алкохоличка. Въпреки усилията си Мишел беше безсилна да попречи на майка си да се превърне в пълна развалина.

Късно една нощ, шест месеца след като вторият й баща се беше преместил да живее при тях, той внимателно отвори вратата на стаята на Мишел и влезе вътре. Майка й беше заспала в дневната, след като беше изпила три четвърти бутилка водка.

Момичето се стресна и се събуди, когато той стовари върху нея грамадното си, потно и голо тяло. Сърцето й заблъска като обезумяло в гърдите и дъхът й стържеше в гърлото. Очите й блеснаха от объркване и ужас. Той запуши устата й с месестата си ръка, блъсна силно главата й във възглавницата и прошепна в ухото й:

— Тихо, не се съпротивлявай, малката. Това ще ти хареса. Обещавам. Ще те науча как се чувства истинският мъж. И много скоро ще ме молиш за още.

Успя да разкъса донякъде дрехите й и когато се приготви да проникне в нея, отпусна ръката си върху устата й. Мишел отвори широко уста, но вместо да изпищи, го захапа с всичка сила. Здравите й зъби прегризаха плътта и костта, сякаш минаваха през масло, и прерязаха кутрето му. Мишел го изплю в лицето му, докато той крещеше от болка и от ръката му като водопад рукна кръв. Преди да избяга от дома си, тя грабна бейзболна бухалка и го удари между разтворените крака толкова силно и с такава точност, че го накара да повърне. Не се върна повече там.

Три дни по-късно, след като пътува на автостоп с четири превозни средства, Мишел пристигна в Лос Анджелис. Живя по улиците няколко дни, храни се от кофите за боклук, спа в кашони и използва душовете и тоалетните на плажа в Санта Моника.

На същия този плаж се запозна с Трикси и гаджето й, двама, татуирани сърфисти, които й предложиха да спи в дома им.

— Много хоро идват да спят у нас — обясниха те.

Това беше вярно. Къщата им винаги беше пълна с хора, които влизаха и излизаха.

Мишел скоро откри, че Трикси и гаджето й не са само любители на сърфа, а и част от едно от първите поколения компютърни хакери. По онова време интернет правеше първите си стъпки в света на търговията. Всичко беше ново и сигурността не беше на висота.

Не след дълго Трикси и гаджето й разбраха, че Мишел има вродена дарба с компютрите. Не, „дарба“ не беше най-точната дума. Тя беше абсолютен гений. Можеше за няколко минути да се досети и да напише правилните кодови процедури, за да преодолее проблеми, които отнемаха часове, дори дни на Трикси и гаджето й. Проникваше във всякакви уебсървъри и онлайн бази данни — университети, болници, публични и части организации, финансови институции, федерални агенции, международни компании… Нямаше нищо непостижимо. Колкото по-обезопасени бяха сайтовете, толкова по-голямо беше предизвикателството и Мишел ставаше все по-добра. Хакна дори базата — данни на ФБР и Агенцията за национална сигурност два пъти за една седмица.

Като всеки хакер в киберпространството си измисли псевдоним — Трасос, богът на смелостта от древногръцката митология. Стори й се много уместно.

Възможностите в киберпространството бяха безброй и Мишел жадуваше да се забавлява. И тогава откри, че майка й е умряла, след като е погълнала половин кутийка приспивателни и е изпила бутилка бърбън.

Мишел плака три дни от тъга и гняв. Скоро научи, че само преди няколко месеца вторият й баща е убедил майка й да напише завещание, оставяйки му къщата, където живеят, която беше купена от истинския баща на Мишел, и всичко ценно, което все още притежава. С това гневът й се видоизмени. Вторият й баща беше превърнал майка й в алкохоличка и наркоманка и после й беше откраднал всичко. Когато Мишел провери, вече беше обявил къщата за продажба. И тогава разгневеното чудовище в нея закрещя — ОТМЪЩЕНИЕ.

За една седмица животът на втория й баща се промени неимоверно. Чрез интернет Мишел започна да съсипва живота му. Всичките му пари от банковата сметка изчезнаха загадъчно, очевидно заради грешка на вътрешен компютър, която никой не можа да открие. Тя въведе абсурдни дългове от хазарт на негово име, източи кредитните му карти, анулира шофьорската му книжка и промени данъчната му декларация така, че щеше да бъде само въпрос на време данъчните инспектори да отидат при него и да му задават въпроси. Мишел го остави разорен, безработен, бездомен и сам.